Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Но сънят не идваше. От един месец сънят все се изплъзваше от очите й. Като бързо воденично колело, мислите й се въртяха в един безумен кръг.
Авторитетът на Уилям и нейната способност да ръководи домакинството караше слугите да се държат както подобава и тя ги ръководеше с лекота.
Сватбата. Това беше първата й възможност да се изяви, да се докаже като господарка тук. Да даде разпорежданията си за храната, да следи за приготвянето й, да подреди стаите за спане, всичко това я държеше в напрежение от сутрин до вечер, но тя се справяше с работата си.
Melee. Това бе една имитация на битка, в която всеки от присъстващите рицари избираше на коя страна да бъде, също като момчетата, които си устройват състезание с топка, и тогава те започваха да си нанасят едни други удари със сабите. Melee не беше безобидно занимание. В него се убиваха мъже. Ако Уилям искаше да участва, то той трябваше най-напред да се упражнява с приятелите си, преди да се изправи срещу враговете си. Тя никога не беше разклащала основите на неговата вяра, признавайки, че се страхува за живота му; тя знаеше цената на вярата по-добре от много други.
Така всички нейни тревоги се бяха разсеяли. Сега тя можеше да спи. Да спи. Беше уморена. Тя се обърна на една страна, сви колене към гърдите си и издърпа завивките нагоре над ушите си.
Летният дъжд бе довел след себе си влагата, която и буйният огън не можеше да прогони. Влага и хлад. Уилям я беше излъгал. Не й беше казал цялата истина, опитвайки се да я предпази. Тя се остави да бъде излъгана и успокоена, но не можеше да не обърне внимание на интуицията си. Той се безпокоеше за злодея, който ги беше заплашил. Казваше й, че всичко е наред, но сам не вярваше на думите си. Който и да беше техният неприятел, то той представляваше истинска заплаха. Той можеше да се промъкне между гостите по време на сватбата им и да предизвика безредици. Можеше да убие или да отвлече някого, но как можеха да разберат кой е виновникът?
Уилям щеше да я закриля, както би я закрилял един войн, но тя трябваше да го защити, както й диктуваха нейните женски приоми. Щеше да се озърта, да наднича и да си пъха носа навсякъде. Щеше да се вслушва във всеки глас. Щеше да се мъчи да открие онези съмнителни думи, които толкова лесно се изплъзваха от устните на мъжете, и така щеше да разбере кои бяха техните неприятели. Тогава щеше да предупреди Уилям за всяка възможна опасност.
След като уточни истинския източник на своето безпокойство, тя се поуспокои. Планирането на начина, по който можеше да защити Уилям, я накара да се отпусне облекчено. Като въздъхна за последен път, тя взе голямата възглавница, която лежеше до нейната, и я притисна до гърдите си, като плъзна единия си крак под нея, а другия постави отгоре. Сега вече можеше да заспи.
— Преброих четири — каза Чанинг.
Уилям присви очи срещу ярката слънчева светлина, за да може да види ездачите, задаващи се по пътя.
— Пет са. Виж, един от ездачите е жена, а има и един, който държи дете пред себе си.
— Тогава няма опасност — каза по-възрастният мъж и се облегна на стената, като въздъхна облекчено.
— През следващата седмица ще има много ездачи, които ще яздят по пътя към замъка — Уилям постави ръката си върху рамото на Чанинг. — Но наистина не ги очаквах толкова скоро. Само преди осемнайсет дни донесох брачния договор от Тибълд и едва преди десет дни изпратихме нашите пратеници.
— И само седем дни остават до започването на сватбената церемония?
— Бог да поживи този ден. Кой ли може да се подготви и да дойде толкова скоро? Гости ли са, или са хора, които идват да ни донесат някакви новини?
— Може би и двете — гадаеше Чанинг.
— Ще се разбере. Изчакай лорд Питър и момчетата, но дръж подвижния мост вдигнат и гледай всеки, който иска да влезе, да съобщава името и занятието си.
— Това няма ли да ги обиди? — намръщи се Чанинг, тъй като това можеше да е нормално по време на война, но не и в мирно време.
— В тези размирни времена никой няма да постави под въпрос нашата бдителност. Бъди подозрителен към всички посетители, които влизат през портата на замъка, когато е отворена за превозните средства и ме извикай веднага, ако подушиш нещо нередно.
— Да, милорд.
— Знам, че по този начин отговорността пада върху твоите плещи, но аз трябва да остана при миледи и да посрещам гостите.
Чанинг отвори уста, като че ли искаше да каже нещо, но после я затвори, сякаш се страхуваше да го произнесе. Свикнал отдавна с характера на мъжа, Уилям го насърчи:
— Хайде, кажи го Чанинг.
— Не трябва повече да се безпокоите за отношенията между миледи и слугите, милорд. В селото приказваха и аз успях да ги чуя.