Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
— Ако остана, това, което се говори за мен, ще се превърне в истина. — Тя се обърна и го погледна в сумрака. Той трепна, сякаш му бе зашлевила плесница, но не каза нищо. — И двамата знаем, че не можем да бъдем толкова близо един до друг, без да… без да… Не, обещах на Хенри да му помогна да върне богатството ни, като работя в игралния му дом. А аз винаги спазвам обещанията си. — Тъжна усмивка разтегли устните й. — Още нещо, по което си приличаме.
Някъде над тях се чу чукане.
— Херик! Куотърмейн е. Отвори, в името на краля!
Те се спогледаха. Дрейк я пусна неохотно.
— Върви. Ти направи своя избор. И в интерес на истината, може би това е правилният избор.
Той отвори вратата само толкова, колкото тя да се промуши навън. Калиста погледна в отвора, който водеше към свободата, после отново към него.
— Искаш ли да остана с теб? Ако кажа, че си бил с мен през тази изминала седмица, може би ще има някаква полза.
Той я побутна леко.
— Не. Направи достатъчно. Ще се оправя. Свикнал съм да бъда сам. Довиждане, Калиста.
Тя се измъкна навън. Вратата се затвори след нея. После настъпи тишина. Луната надзърна иззад облаците, сякаш любопитна да узнае подробности от нещастните съдби на човеците.
Кобилата изцвили. Чак когато конят изпръхтя до бузата й, Калиста осъзна, че плаче. Тя посегна към юздата и се метна на седлото, а последните му думи отекваха в съзнанието й. Свикнал съм да бъда сам… Свикнал съм да бъда сам…
Може би беше… но не каза, че предпочитала бъде така.
Когато пристигна вкъщи, настроението й се бе пооправило малко. Той беше твърде интелигентен, твърде силен, за да позволи на Куотърмейн или на когото и да било друг да го победи. Що се отнася до сбогуването, е, тя може и да се чувстваше объркана за много неща, но едно знаеше със сигурност.
Щеше отново да види Дрейк Херик.
Или по-скоро — Дрейк Кимбал.
Сърцето й заби по-бързо. Сега той вече нямаше причина да крие лицето си от нея. Изпитваше странното чувство, че махнеше ли маската си, нежният звяр ще се превърне в мъжа на мечтите й…
Дрейк подпря една ръка на стената, заслушан в колебливите й стъпки. Повикай я да се върне, крещеше инстинктът му, но разумът — студеният, пресметлив разум, който го бе предпазвал през целия му живот — казваше, че е постъпил правилно. Тя беше нещо, което му отвличаше вниманието, а той не можеше да си го позволи. Освен това, какво би могъл да й предложи? Един човек с белези — по тялото и душата — които никога нямаше да зараснат. Човек, който бе познал съвсем малко нежност и още по-малко щастие.
Притежаваше много богатства, но ако тя беше от онези жени, които се интересуваха от това, той просто сега нямаше да стои тук, изпълнен с болка. Чукането горе се повтори, този път по-силно.
Полагайки неимоверно усилие да се обърне, той си облече чисто сако и изтупа панталоните си. Въпреки отчаянието, изпълнило цялото му същество, някаква частица от него очакваше този момент.
Дрейк погледна джобния си часовник. Бяха минали много часове, откак върна Клайд. Достатъчно много, особено когато Куотърмейн беше толкова зает, за да може Нортър да свърши това, в което беше най-добър.
На лицето му грееше благосклонна усмивка, когато отвори вратата.
— Добър вечер, джентълмени. Каква изненада.
Куотърмейн се шмугна покрай него. Двама съдии го последваха. Няколко войника се показаха зад тях със заредени мускети, но не вдигнати… още. Те се загледаха със страхопочитание в богатствата, за които никога не биха и мечтали, камо ли да се надяват да купят.
Първият съдия — пълен дребен мъж със сини очи — погледна нетърпеливо към Куотърмейн и прикри прозявката си с ръка. Хич не му се бързаше. Високият съдия беше толкова слаб, колкото колегата му беше пълен, и изглеждаше раздразнен, че са го измъкнали от леглото.
Куотърмейн погледна към стълбите, сякаш търсеше някого.
— А къде е вярната ви сянка — мистър Хейнс?
Ако Дрейк още имаше съмнения относно това, кой е заловил Клайд, тези думи щяха да му дадат отговора. Дрейк се обърна, за да скрие стиснатите си зъби и юмруци.
— Предполагам, че спи. — Погледна през рамо.
Куотърмейн не успя да скрие доволната си усмивка. Дрейк бързо се обърна. Усмихвай се, копеле. Докато още можеш.