Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
Госпожа Сигъл въздъхна примирено. В края на краищата не можеш да излезеш наглава с магьосник. Беше се наслушала на чудатите истории за подвизите на Денис от Арт.
— Добре. Отивам да донеса инструментите, които искахте, а Томош ще наблюдава пътя за патрули. След това ще ви начертая карта на пътя до страната на л’тофите, макар че с вас е най-добрият водач.
Сара вече му беше разказала за пътешествието си. Очите й блестяха с особен възторг всеки път, когато споменаваше тайнствените сънародници на принцесата. От мъжа си бе възприела твърдото убеждение, че на този свят няма свръхестествени същества, а само хора, които боговете са дарили с необикновени качества. След изгнанието си по време на царуването на крал Фос, л’тофите се били изолирали в планините и почти не контактували със съседите си. А когато паднал и Стария дук, техният единствен защитник в западните земи, само храбри търговци или далечни гвардейски конни отряди носели понякога вести от тях. Заради уплахата и преживените страдания, Сара не помнеше какво й се бе случило през първите дни от пътешествието. Макар да бе израснала на границата с пущинака, никога досега не бе замръквала сама в гората. Първата й среща с л’тофите била доста страшна — на една поляна я заобиколила група свирепи наглед мъже, въоръжени с копия, заострени до блясък от продължителна практика. Воините били доста възбудени и веднага започнали да я разпитват, но скоро след това я пуснали да продължи необезпокоявана пътя си. Доста по-късно, когато пристигнала в главното селище на л’тофите, разбрала за изчезването на принцеса Линора. Това обяснило донякъде грубото поведение на граничния патрул и Сара започнала да осъзнава, че нейните проблеми са нищо, в сравнение с надигащата се буря.
Бащата на Линора, принц Линзи, управлявал независимо царство, признавайки единствено върховенството на краля на Койлия. Това естествено дразнело останалите барони и главните жреци на храмовете. Ала никой от тях не дръзвал да предприеме активни военни действия срещу храбрия планински народ.
В замяна на подкрепата си, короната монополизирала търговията с редки скъпоценни предмети, чийто пр’фетт бил замразен от л’тофските майстори на определена степен на практика. Всяка подобна вещ коства на човека, който я замразява, част от жизнената му сила — седмица, месец или година от отредения му живот. Затова и тези стоки са рядкост, струват неимоверно много и привличат очите на алчните богаташи.
След смъртта на Стария дук отношенията между л’тофите и местната аристокрация рязко се влошили, особено след като барон Кремер взел да заговорничи срещу краля и дори да му се противопоставя открито. Изглежда, баронът и поддръжниците му са смятали, че ще спечелят в предстоящата битка за власт, ако попритиснат западните съюзници на краля. Докато принцесата е заложница, л’тофите ще са принудени да се подчиняват. През това време войските им ще се отправят на изток да разширят владенията на Кремер. Тук случайността им се бе притекла на помощ, захвърляйки принцесата право в ръцете на изследователския отряд, предвождан от Хоск.
Когато Сара пристигнала в планинската столица на л’тофите, единственото, което се знаело за Линора било, че се е отправила на пътешествие. В бележката, която оставила, пишело че е била привлечена от появата на „нещо странно и различно“ в тукашния свят.
Макар всички да се отнасяли с уважение към изключителните способности на принцесата, баща й се боял от необмислените й действия. А след като се забавила, започнал да подозира, че е попаднала в ръцете на барона.
Така смятал и Демсен — високият, грозноват капитан на отряда кралски съгледвачи, пристигнал в селището малко преди Сара. Той бил сигурен, че Кремер е скрил Линора в замъка, докато му потрябва като заложница срещу л’тофите. Поканили и Сара да участва във военния съвет, тъй като познавала добре обстановката в града и подстъпите към него. По време на срещата принц Прол настоявал за разрешение да щурмува Зуслик и да измъкне сестра си със сила от ръцете на неприятеля. Очевидно още не умеел да си владее нервите и на няколко пъти избухвал в зловещи заплахи срещу барона и сподвижниците му.
Но Линзи възразил, че Кремер разполага с по-добре обучена и въоръжена армия, особено след усъвършенстването на въздушната му флотилия от планери. Откритие, за чието дублиране щели да минат години, а те не разполагали с никакво време. Ето защо Линзи изпратил емисари, водени от старейшината на Съвета на мъдреците и принц Прол, които да се срещнат с Кремер и да разузнаят обстановката в замъка. А междувременно наредил да бъдат удвоени всички гранични постове, а армията да премине в бойна готовност.