![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
— Виждаш ли го?
Линора напрегна очи в тъмнината.
— Още не! Греби към брега. Тук сме на открито.
Дрехите й бяха мокри и прилепнали към тялото, а над реката духаше пронизващ вятър, но девойката не обръщаше внимание на нищо, докато се озърташе наоколо.
— Ей, магьоснико! — повика тихичко тя. — Къде си? Обади се!
Отговори й само тихият плясък на греблата и далечните викове на войниците.
Арт продължаваше да гребе.
— Ей, Денис! — продължаваше тя. — Не се предавай! Имаме нужда от теб!
Двамата замълчаха, ослушвайки се напрегнато. Изведнъж от тъмнината долетя тих звук. Линора сграбчи Арт за рамото и му прошепна:
— Натам! Побързай!
Той изсумтя и натисна греблата.
— Денис! — извика тихо девойката. В отговор чу болезнено кашляне някъде пред тях, а сетне един хриплив глас каза:
— Разрешете да доложа — чуждоземецът се приземи благополучно във водата. Вие да не сте тукашният крайбрежен патрул?
Линора въздъхна облекчено. Не беше разбрала и половината от чутото, но от един магьосник се очакваше да говори с гатанки, особено когато е в беда.
— Дали тук наблизо няма някоя телефонна будка? — продължи гласът в мрака, а после отекна шумно секнене.
Денис стискаше с измръзналите си пръсти дървеното скеле. Планерът продължаваше да се държи над водата, благодарение на един голям кожен мях, пълен с въздух. Съдейки по шума и тупурдията, преследвачите идваха право към брега. На светлината на фенерите успя да различи силуета на лодката. Вътре седяха две прегърбени фигури и едната със сигурност принадлежеше на Арт, защото зъбите му святкаха щастливо в тъмнината.
Денис се тресеше неудържимо от студ, докато се претъркулваше през борда. Вдигна глава и първото, което видя, бе плътно прилепналата рокля на Линора. Не без усилие на волята отклони погледа си от примамливите форми, които се разкриваха. Междувременно Арт отново бе налегнал греблата.
— Да опитаме да изтеглим и планера — предложи Денис. — По-добре да не знаят по какъв начин сме избягали. Предпочитам да си мислят, че съм използвал магия.
Линора се усмихна. Ръката й лежеше на рамото му.
— Говориш чудни неща, Денис Нюел. Кой на този свят би си помислил, че това, което току-що направихме, не е магия?
Девета глава
Discus Jestus8
1
Фермата бе започнала да деградира.
През отворената врата Денис гледаше право към къщата на Стивмладши Сигъл. Постройката, която само преди месец бе предизвикала възхищението му, изглеждаше като запуснато място, оставено на произвола на природните стихии.
— Мисля, че е чисто — рече той на другите. Помогна на Линора да се опре на оградата и я накара да преметне ръка през рамото му. Момичето продължаваше да се усмихва храбро, но Денис виждаше, че е на края на силите си.
Той даде знак на Арт да остане на пост, настани принцесата да седне на тревата, и се спусна забързано през двора към къщата.
Всичко наоколо бе покрито с прах. Красивите някога мебели сега изглеждаха като сандъци от нерендосани дъски. Атмосферата навяваше тъга, но едно беше сигурно — никой не е идвал насам от доста време. И най-вече войниците, които кръстосваха надлъж и нашир из околностите.
Денис се върна при портата и помогна на Арт и Линора да вдигнат разглобения планер. Превити под тежестта му, те изкатериха стълбите и влязоха в преддверието. Известно време единственият шум бе задъханото им дишане и бръмченето на насекомите.
Предишния път, когато седя на тази веранда, той се бе любувал на цял куп красиви инструменти в един сандък, смесени с недодялани сечива, сякаш дошли направо от Каменната ера. Сега повечето ги нямаше, а малкото останали се намираха в плачевно състояние и наподобяваха евтино оборудване за някоя второкачествена холивудска масовка на тема „първобитното общество“.
Легнал по гръб на верандата и скръстил ръце на гърдите, Арт спеше безметежно и дори хъркаше шумно.
Линора тъкмо бе свалила обувките си и разтриваше отеклите си крака. Имаше няколко доста големи плюски, които сигурно я боляха, но изражението й оставаше все така спокойно, дори малко замечтано.
Денис се изправи уморено. Заобиколи зад ъгъла, доближи кладенеца и пусна вътре ведрото. Изминаха няколко секунди преди да се чуе плясък на вода. Той извади пълното ведро, откачи го от веригата и го понесе назад към верандата.
8
Може да се преведе като „Праведна дискусия“, „Справедливо казано“ или „Справедлив удар“ — Бел.ред.