Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Тази втора купчина растеше с обезпокояваща скорост. Бумащината бе единственото нещо на този свят, от което баронът се страхуваше истински.

Дори някой от присъстващите трима писари да бе забелязал, че баронът мърда полуграмотно с устни докато чете, запази го за собствена консумация. В стаята цареше мъртва тишина. Освен това избягваха да поглеждат към червеното петно върху слепоочието на барона — спомен от нощта, когато бе избягал всемогъщият магьосник.

Кремер смачка последния свитък и го хвърли на пода.

— Думи, думи, думи! Така ли, според тях, се гради нова империя?

Писарите сведоха погледи, съзнаващи, че въпросът му е риторичен. Известно време баронът ги оглежда с орлов поглед, сякаш търсеше жертва, с която да се заяде. После обаче сметна, че никакви дребни ядове не бива да му развалят удоволствието от предстоящия пълен триумф!

Гилдии, лихвари, търговци — ще ги използва, докато му отърва, а след това ще постъпи с тях както намери за добре. Те са богати само защото притежават нещо, което е в ограничено количество, като хартията например. Появи ли се в изобилие на пазара и край с проклетия им монопол! Ето какво трябва да направи веднага след като създаде новата си империя. Повече работа за всички!

Кремер понечи да стане, но се сети за разпореждането на лекарите и днес да пази леглото. Няма как, ще ги слуша — до седмица войната ще избухне и тогава трябва да е в най-добрата си форма. Настъплението срещу л’тофите бе всъщност лъжлива маневра, която целеше да заблуди противника за истинските му намерения.

Засега всичко вървеше според плана. Дано все пак се случи нещо непредвидено, за да си намери извинение и да се махне оттук.

„Идва време за разплата — повтаряше си той. — Само че този път другите ще плащат. За всичко! И най-вече един от тях!“

Той пъхна ръка под възглавницата и извади ножа на Денис, който от постоянната практика бе станал остър като бръснач. Плъзна пръст по блестящото острие, а писарите все така търпеливо очакваха да си спомни, че ги е повикал.

Това, което върна барона към действителността, бе внезапната експлозия, от която завесите се разхвърчаха, подобно на плющящи камшици. Рамките на прозорците се затресоха като от продължително земетресение.

Кремер отметна завивката и свитъците паднаха на пода. Той изтича до прозореца и погледна към двора. Неколцина от хората му вече тичаха към едно място, което не се виждаше отгоре. Ехтяха викове и тревожни свирки.

Баронът смъкна халата от закачалката, бутна настрана помощник-лекаря, който се опитваше да го задържи в стаята, и изтича в коридора, следван от цяла сюрия прислужници и знахари. Четирима стражи от личната му гвардия предвождаха шествието без да изостават и на крачка от своя господар.

Когато стигнаха долу, завариха Хоск да ровичка предпазливо с пръчка изпотрошената стъклария и изгорелите останки на дестилационната инсталация. Помещението бе изпълнено с дим и странни сладникави, опияняващи миризми. Като го видя, дяконът се закашля и махна с ръка да се връща.