![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
Арт се събуди колкото да изпие няколко глътки, и отново захърка. Линора също пи малко, а след това потопи кърпичката си и изтри зачервеното си лице.
Денис приклекна до нея и изми внимателно кръвта от краката й. На няколко пъти девойката трепна от болка, но не издаде нито звук. Когато приключи, тя се настани до него и положи глава на рамото му.
От три дни играеха на криеница с патрулите. Хранеха се с дребни птици, които Денис поваляше с набързо пригодената прашка, или ловяха риба, с каквато изобилстваха потоците наоколо. На два пъти едва не ги откриха — веднъж конен отряд, а втория път — безшумно изникнал в небето планер. Баронът, или неговият регент, бяха вдигнали на крак цялата войска да ги търси.
— Не можем да останем тук, Денис — заговори Арт без да отваря очи.
Вечерта, когато се събраха в лодката, той настояваше да се върнат обратно в града и там да дирят убежище. Градско чедо по рождение, Арт не се чувстваше добре на открито. В края на краищата бе принуден да се съгласи с доводите на Денис и Линора — в гората поне няма кой да ги предаде.
— Зная, че не можем, Арт. Сигурен съм, че хората на барона са идвали тук и че в някой от близките дни пак ще наминат. Но краката на Линора са разранени, а глезенът й е подпухнал. Нуждаем се от продължителна почивка и някой, който да се погрижи за раните й. Знаех, че това място е достатъчно усамотено и че никой не живее наблизо. Затова ви доведох тук.
— Мога да вървя — намеси се в разговора принцесата. — Наистина. Ето, сега ще стана и… — тя се надигна, олюля се и щеше да тупне на земята, ако Денис не я бе подхванал своевременно.
— Дай знак, ако се покажат войниците — подхвърли той на Арт и понесе отпуснатото тяло на девойката към къщата. Спря пред вратата, побутна я с крак и влезе вътре.
Наоколо всичко бе потънало в прах. Отишли си бяха любовта и желанието, с което Стивмладши и жена му бяха практикували тази къща до съвършенството, на което той самият бе свидетел преди няколко седмици. Къде ли е сега Сигъл — дали все още търси жена си в земите на л’тофите?
Денис отнесе Линора до просторното легло и я сложи да легне. Седна до нея и я погали нежно по челото.
— Само минутка, да си поема дъх — рече й, докато се бореше жадно за въздух. Изтощението и недохранването от последните дни си казваха тежката дума. Опита се да стане, но не можа. Погледна момичето — беше заспала, или поне така се надяваше, защото лицето й изглеждаше съвсем спокойно и неописуемо красиво. — О, по дяволите — изпъшка той. — Принцът полага прекрасната принцеса в леглото, а тя какво? Спи!
Унесен в полудрямка, Денис не можеше да удържи юздите на мислите си. Първо сънува Прасльо и робота… представи си как са изглеждали в очите на местните жители — дребното розово същество с големи зелени очи и спътникът му, странна чуждоземна машина — скиторещи по улиците на Зуслик, прескачащи от покрив на покрив и всяващи паника сред населението.
Нищо чудно, че бяха тръгнали слухове за някакви „дяволски изчадия“ и призраци.
Линора му бе обяснила, че кренеги е доста рядко срещан обитател на тукашната фауна, притежаващ дарбата да вдъхва пр’фетт във вещите и инструментите, без самият той да ги ползва и без да е надарен с разум.
Понякога дивите кренеги установявали продължителна връзка с някое човешко същество. Когато това се случело, вместо за три-четири седмици подобрението се постигало само за няколко часа. Дори л’тофите, чието майсторство в изкуството на практикуването било ненадминато, не можели да се сравняват с постиженията на човек, подпомогнат от кренеги, особено ако споменатата комбинация завършвала с рядко наблюдавания фелтешски транс.
Освен това обаче, кренеги били крайно непостоянни същества. На пръсти се брояли онези щастливци, които са виждали някое от тях повече от веднъж в живота си. Затова тези, които съумявали да спечелят приятелството им, били наричани „творци на света“.
Денис си представи Прасльо, яхнал покорния робот, да го пришпорва от едно място на друго, помагайки му същевременно да усъвършенства функциите си. Ето откъде бяха дошли тези изумителни резултати.
А че е непостоянен, две мнения няма, рече си той, но виж, грешах, като го смятах за безполезен.
Все още не можеше да се отърве от угризенията си по отношение на робота. В представите си го виждаше как отбранява храбро площадката на горния етаж, задържайки щурма на стражите, докато те се измъкнат.
— Денис! Събуди се, Денис!
— Кккакво? — той се надигна изплашено. — Какво има? Войници?
Надвесен над него, Арт поклати глава.