![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
— Не мисля. Чух гласове откъм пътя, но нямаше тропот на копита. Идват насам.
Денис стана и се приближи до прозореца. Оттук се виждаше само двора, но в единия му край наистина нещо се раздвижи. След малко на верандата отекнаха стъпки.
Единственият изход вече бе отрязан от новодошлите, а и тримата, взети заедно, едва ли щяха да надвият дори пиян кавалерист без коня.
Той даде знак на Арт да застане зад вратата и вдигна един паянтов стол. Стъпките замряха.
Вратата се отвори и в стаята влезе охранена жена на средна възраст. Когато видя Денис и Арт, тя отскочи уплашено назад и едва не повали момчето, което я следваше.
— Чакайте! — извика Денис. Остави стола и се втурна към тях. Жената тъкмо дърпаше момчето към верандата. — Ей, Томош, здравей!
— Денис! — извика момчето щастливо и се освободи от яката хватка на майка си. В очите на жената все още трепкаха подозрителни пламъчета.
Денис се опита да си спомни името й. Стивмладши го бе споменавал няколко пъти. Трябваше да я убеди по някакъв начин, че е неин приятел!
Някой го доближи отзад. Сигурно беше Арт, защото жената зяпна, но вместо да побегне, тя въздъхна и произнесе:
— Принцесо!
Денис се обърна и също зяпна от изненада. Въпреки разбърканите си коси и окървавени крака, Линора бе успяла да си придаде царствен вид. Тя се усмихна доброжелателно.
— Позна, добра жено, макар да не мисля, че някога сме се срещали. Благодаря ти за гостоприемството на твоята чудесна къща. Смятай че отсега и завинаги ще си добре дошла с каквато и да било молба при л’тофите.
Зачервена от удоволствие, госпожа Сигъл се поклони ниско. Лицето й бе претърпяло светкавична трансформация и сега изглеждаше самата любезност.
— Моят дом е и ваш, Ваше височество — произнесе тихо тя. — И вашите приятели, разбира се, също са добре дошли. Жалко само, че го заварвате в такова състояние.
— За нас той е по-красив и от най-прекрасния дворец — увери я Линора. — И далеч по-привлекателен от замъка, където бяхме доскоро.
Денис хвана Линора за лакътя и я отведе обратно до леглото. Докато не ги виждаха, тя го погледна крадешком и му намигна.
Госпожа Сигъл вдигна голяма врява за раните по краката на принцесата. Изтича в ъгъла, откачи една разклатена дъска и извади отвътре чисти превръзки — поне на няколко десетки години — и делва с мехлем. Настояваше лично да се заеме с плюските и охлузванията и не позволи на Денис дори да припари до краката на принцесата.
Томош използва тази възможност за да го засипе с порой от въпроси на най-различни теми. Изминаха десетина минути, преди Денис да намери пролука, в която да съобщи на госпожа Сигъл, че за последен път е видял мъжа й на двеста стъпки височина, в гондолата на бясно носещ се балон.
Наложи се да обяснява допълнително какво означава думата „балон“.
2
— Можем да ви скрием тук, при нас — настояваше Сара Сигъл, когато всички, освен тя и Денис, си бяха легнали. — Е, опасно е, защото баронът е мобилизирал дори цивилното население, и сега ви търсят навсякъде. Не казвам, че няма да наминат насам.
Не звучеше особено уверено и Денис знаеше какъв е проблемът.
— Подушвачи — произнесе лаконично той.
Сара кимна неохотно.
— Тъй. Кремер ги е изкарал всичките да ви дирят. Надушват всекиго от огромно разстояние и пипнат ли му миризмата, не я изпускат повече.
Денис беше запознат с тези животинки — държаха ги в далечния край на замъка. Имаха големи носове и малко напомняха на земните кучета, чиито далечни роднини вероятно са били в началото на своята еволюция. По скорост не можеха да се мерят с хрътките, но затова пък чувствителността на носовете им бе далеч по-голяма. Арт твърдеше, че в града имало начин да се отклони подушвача от следата, но в открито поле или гора това било невъзможно.
— Най-добре да се махаме — заяви решително Денис. — Сара, вие сте точно толкова великодушна и храбра, колкото ви описваше Стивмладши. Но не искам да нося отговорност за това, което може да се случи с вас и Томош, ако ни открият тук. Утре сутрин потегляме.
— Но краката на принцесата още не са заздравели! А глезенът й…
Госпожа Сигъл бе предложила да заведе Линора при сестра си, където да я скрият за известно време, но девойката не искаше и да чуе за това. Тя също не желаеше да забърква невинни хора, а и мисълта, че отново може да стане заложница на Кремер, й се струваше непоносима. Ако трябва, заяви храбрата девойка, ще пълзя нагоре по склона на западната планина.
— Нямаме никакво време — каза Денис. — Но ще се опитам да създам нещо… нещо, което ще ни помогне да вземем Линора с нас, дори раните й да не са се затворили.