Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Стената бе само на петнайсетина метра. Покрай парапета се разхождаха войници с факли, но вниманието им, поне засега, бе насочено към земята.

„Дали пък…“ — Денис почувства прилив на надежда.

Планерът сякаш се тресеше от възбуда. От Линора бликаше усещане за сила, а малкото същество, клекнало на рамото му, бе отражател на тази свръхестествена енергия!

Въженцата в ръцете му бяха като наелектризирани, а цялата конструкция на летящата машина се обви в призрачно, синкаво сияние. Крилете пореха въздуха с невероятна мощ и съвсем скоро прелетяха над стената на не повече от човешки бой височина. Един от стражите вдигна глава и се опули. Сетне градът остана зад тях, погълнат от мрака на нощта.

Под краката им изведнъж се ширна реката. От повърхността й се отразяваше бледата, звездна светлина.

Краткият като летен дъжд фелтешски транс отслабваше, но на всички им беше ясно, че само благодарение на него преодоляха невредими стената. Денис обаче си даваше сметка, че никакво чудо на практиката не би могло да ги пренесе през реката. Ограничен до заложената в него субстанция, планерът бе обречен да пада, независимо колко усъвършенстван е станал по време на транса.

Вляво се мярнаха хаотичните сенки на мачтите. Дори да завият към тях, едва ли ще успеят да ги прескочат и да се приземят на брега.

— Можете ли да плувате? — викна той на спътниците си. — Дано да можете, щото банята не ни мърда!

Пристанището тънеше в непрогледен мрак. Тук-там из крайбрежните складове блещукаха отделни светлинки.

— Освобождавай колана! — рече той на Арт. — Кажа ли ти — скачаш!

Крадецът се подчини незабавно и ножът му преряза ремъците, с които, се бяха завързали. Линора загърна своя клазмодион в наметалото и също кимна, че е готова.

Денис се опита да задържи носа на планера по посока на пристанището. Вълните се плискаха само на два метра под тях, но усещането бе, сякаш се носеха над бездна.

— Сега! Скачайте!

Линора го погледна засмяно, после двамата с Арт скочиха. Планерът се люшна и Денис трябваше да използва всичките си оскъдни умения, за да го овладее. Беше практикуван да носи по-голяма тежест и сега центърът на тежестта му се промени.

„Като стана дума за центроиди… — спомни си Денис, докато дърпаше връвчиците към себе си. — Къде ти е проклетият център?“ Зад него се разнесоха два поредни плясъка, но той не се огледа, прекалено зает със собственото си аварийно кацане.

Беше твърде късно да скача. Все пак успя да развърже ремъците на седалката в мига, в който краката му докоснаха водата.

Докато ги вдигаше, сякаш се боеше да не ги намокри, осъзна, че прасолетът е изчезнал. Кой знае защо това не го изненада.

Планерът се устреми рязко надолу и Денис потъна до кръста във водата. Крилете на птицата се удариха във водната повърхност на реката и мътната й, студена прегръдка го повлече надолу.