Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
От всичко това Сара разбрала само едно — след като л’тофите не могат да спасят собствената си принцеса, какво остава за мъжа й, за когото била дошла да търси помощ?
По заповед на принца й дали едно муле, натоварено с провизии, и неколцина войници я изпратили до границата. Изглежда, никой не съжалявал, че си тръгва.
Когато се върнала в родния край, тук също царяла бъркотия. Всички се готвели за предстоящата война, а районът се претърсвал непрекъснато за някакви особено важни държавни изменници. Сара взела сина си и започнала отново да навестява занемарената къща, с надеждата някой ден да се появи Стивмладши. Ето как накрая срещнала бегълците.
— Зная, че трябваше да съм по-упорита — завърши натъжено тя. — Но аз съм само една проста селска женица, и ако не беше мъжът ми, сигур нямаше да мога да чета и пиша дори. И все пак съм щастлива, че видях всички тези неща със собствените си очи. Кой знае — продължи тя, като хвърли срамежлив поглед на Денис, — може пък някой ден да се изуча и да напиша книга с мемоари. За времето отпреди войната… Какво ще кажете?
— Страхотно ще бъде, наистина! — кимна й окуражително Денис.
Сара въздъхна и отиде да разрови въглените.
3
Сигурно от години Денис не бе работил с дърводелски инструменти, а и сечивата, които му донесоха, бяха все непознати. Въпреки това се захвана за работа още на другата сутрин. Първо подравни две дълги, здрави пръчки, после изряза и рендоса няколко дъсчици, като за целта откърти една дъска от хамбара. След като госпожа Сигъл се върна от посещението при сестра си и донесе по-добри инструменти, той проби четири дупки в тънките, ко̀си страни на едно дървено корито и пъхна пръчките през дупките.
Подпряна на малка купчина сено и с крака, усукани в меки бели превръзки, Линора се трудеше над кожения хамут. Благодарение на вродената си сръчност и едно шило от заострена кост, тя пробиваше дупки на равни разстояния в кожените ремъци, а след това ги съшиваше с дебели, яки конци. Докато работеше, девойката си тананикаше и всеки път, когато Денис поглеждаше към нея, тя вдигаше глава и му отвръщаше с усмивка. Невъзможно е да почувстваш умора, когато те окуражават по такъв начин.
Арт нахлу с шумно пъшкане в хамбара, мъкнейки малко кресло, което Сара Сигъл бе отпуснала за проекта. Остави го на земята и отиде да се полюбува на творението на Денис.
— Чаткам вече! — възкликна той и щракна с пръсти. — Ще сложим креслото в коритото и принцесата ще седне в него. А ние хващаме пръчките и я носим на ръце. Чувал съм за подобни неща. Викат им носилки. Преди години, когато императорът дойде на посещение при нашия крал, разправяха, че го разнасяли по същия начин. Някои от наш’те големци се опитаха да копират идеята, но хората им се разбунтували.
Денис се подсмихна и продължи да работи. С помощта на великолепния трион, с невероятно остър режещ край, отряза четири еднакви кръга от един изсъхнал дънер, дебели около два-три сантиметра и с диаметър близо един метър.
Това хвърли Арт в дълбок размисъл.
— Чакай малко, дръжките са четири! — измъдри той накрая. — А ние сме само двама — ако не броим магарето на Сара! Кой ще подпира четвъртата страна? — почеса се по главата. — Акълът ми не го побира.
Денис взе бургията и проби малки дупки в центъра на всеки от кръговете.
— Хайде, Арт. Време е да ми помогнеш.
Под неговите напътствия градският хитрец вдигна коритото и нагласи една от пръчките в пробитата дупка на колелото. Оказа се малка, и се наложи да я разшири с бургията. При следващия опит пръчката влезе няколко сантиметра навътре. Денис грабна въодушевено чука и намести колелото.
Арт пусна коритото и го огледа с критичен поглед. Лежеше накриво, подпряно на една страна от колелото. Линора също заряза работата си и дойде да види какво правят.
— Какво е това? — попита тя.
— Нарича се колело — произнесе тържествено Денис. — Четири такива, плюс магарето на Сара, и ще можем да потеглим утре вечер без никакви проблеми. В началото ще се наложи да се придържаме към пътищата, но друг изход нямаме.
Денис показа на Арт как да вдигне другия край и монтира по същия начин и второто колело.
— Цялото съоръжение се казва каруца — продължи той лекцията. — В моята страна подобно нескопосано творение няма да издържи и няколко часа път. Предполагам, че в началото доста ще друса, но това е защото липсва какъвто и да било окачващ механизъм. Пък и коефициентът на триене в отворите ще бъде ужасен… докато евентуално не се намеси ефектът на смазване…