Практически ефект [The Practice Effect - bg]

— Така е, Стив — присъедини се и Демсен. — Мястото ти е тук. Сядай и слушай. Знаеш, че всички имаме нужда от помощта ти. Не можем просто така да те оставим в ръцете на неприятеля.

— Аз пък не съм съгласен — възрази младият принц Прол. — Защо да му заставаме на пътя? Той има право…

— Синко… — понечи да заговори Линзи.

— … да рискува — довърши гневно Прол. — И му стиска, за разлика от всички нас! Не оставихме ли Линора да се гърчи в лапите на онзи отвратителен гущер Кремер! Хайде, кажете ми, какво печелим като чакаме, а противникът трупа сили по границите ни? Нека поне Сигъл спаси близките си! А аз настоявам за разрешение да ударя тая противна пасмина, докато е все още по силите ни!

Линзи и Демсен се спогледаха тревожно. Не водеха този разговор за пръв път.

— Ще ги ударим, синко — произнесе накрая принца. — Но първо трябва да се подготвим. Стивмладши и Гат ни донесоха безценен дар — „балона“ на онзи чуждоземен магьосник…

— Който е нищо, в сравнение с оръжията, които Кремер е получил от магьосника! А и каква полза от него? Сам видя, че е пострадал непоправимо при приземяването.

— Не е така — намеси се с мек глас Демсен. — Сутринта майсторите докладваха, че почти са го възстановили. Направили са и копия, за да бъдат практикувани. Ако държите на мнението ми, точно от това имаме нужда — летящи машини, които да противопоставим на кремеровата флотилия. Признавам, че нямам опит във въздушния бой и все още не зная как точно ще ги използваме, но всяко нещо с времето си. Засега от моите съгледвачи и вашите гранични постове се иска да забавят противника.

— Балони! За какво са ни тези балони, по дяволите! — младият принц се обърна и плю ядно в огъня. Последното, изглежда, поуспокои малко гнева му, защото се облегна назад в креслото.

— Синко, не богохулствай. Да се създава е също толкова полезно, колкото и да се практикува, а Старата вяра ни учи, че някога сме владеели дори тайната на животворството. В онези далечни времена, преди да се върнем назад към ерата на варварството.

Известно време Прол не откъсваше поглед от камината. След това кимна бавно.

— Прости ми, татко. Ще се помъча да контролирам чувствата си.

Ала всички бяха съгласни в едно — нужно им беше време, време, за да създават нови неща, а дните им бяха преброени. Притесняваха се и от това, че Линора е в ръцете на барона. По какъв начин ще я използва? Дали ще я заведе на бойното поле? Ефектът от тази постъпка върху бойния дух на войските сигурно щеше да е съкрушителен. А Кремер знаеше добре кога и как да удря за да заболи най-силно.

Разговорът постепенно замря. Накрая Демсен стана, отиде до принца и двамата се наведоха над картата, обсъждайки полугласно разположението на силите и посоките, от които да очакват първите удари.