![Практически ефект [The Practice Effect - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/0/prakticheski-efekt-the-practice-effect-bg-download.jpg)
Практически ефект [The Practice Effect - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Практически ефект [The Practice Effect - bg]». Краткое содержание книги:
Арт и Линора се спогледаха. Магьосникът отново бърбореше неразбрано, но вече бяха започнали да му свикват.
— Можех да направя и по-добър прототип — оправдаваше се Денис, докато поставяше последното колело. — Но няма време. Пуснат ли веднъж подушвачите по следите ни, часовете ни са преброени. Трябва незабавно да потеглим към планините. Ето защо ще оставим на Практическия ефект да свърши фината работа. Довечера двамата с Арт на смени ще теглим каруцата из двора. Надявам се до утре заран…
Денис не довърши. Той отстъпи назад и огледа каруцата като художник — завършена картина. Арт следеше действията му с почуда, но лицето на Линора бе съсредоточено и тя плъзгаше длан над каруцата, сякаш се стремеше да улови нещо невидимо.
Неочаквано тя плесна с ръце и се засмя.
— Бутни я! Бутни я, Денис, нека се движи!
Денис се ухили. Способността на девойката да надзърта в неизследвани територии едновременно го забавляваше и учудваше.
Той блъсна с крак коритото и го засили към двора. Нескопосаното творение се затътри по каменистия път с пронизително скърцане и друсане, и изхвърча през разтворените врати на хамбара.
Отвън долетя истеричен писък и нещо тупна. Денис изтича навън, за да открие, че Сара Сигъл седи на земята, облещила очи в неговото скромно творение. До нея се търкаляше полуизсипана торба с провизии.
— Помислих, че е нещо живо, когато изскочи право срещу мен! — оплака се тя, без да отделя очи от коритото.
— Това е… хм, само една каруца — опита се да я успокои Денис и й помогна да стане. — С нейна помощ ще откараме принцесата…
— Ясно ми е вече! — тросна се Сара, обърна му гръб и се зае да събира разпилените продукти. — Томош току-що си дойде от братовчедите. От седмица при тях живеят четирима войника на барона. Чул ги да си говорят, че утре поемат на път — вероятно на запад.
Денис тихо прокле. Значи трябва да пресекат прохода преди тях. Ако изчакат до утре вечер, главният отряд със сигурност ще ги застигне.
— Тази нощ тръгваме! — обяви решително той.
В това време Томош дойде при тях. Той спря и заоглежда възхитено каруцата.
Арт помогна на Линора да докуцука до коритото и я настани в него. Тя избухна във весел смях, когато двамата с Томош започнаха да бутат каруцата из тревясалия двор. Денис поклати отчаяно глава.
„Дори моето детско камионче — помисли си той, — би свършило повече работа от тая нещастна бракма.“
Потеглиха на път веднага след залез-слънце, преди да се покажат луните. Магарето сумтеше недоволно, докато опъваше хамута с неопитни движения. А при вратата се закова и отказа да продължи по-нататък. Линора неочаквано извади клазмодиона и засвири.
Ушите на магарето се завъртяха и то спря да сумти. Постепенно се успокои, подчини се на леките побутвания на Арт и отново тръгна напред. Малко след това излязоха на пътя и спряха, за да се сбогуват със Сара и Томош.
Докато Денис прегръщаше храбрата жена, Линора си шушукаше нещо с момчето.
— На добър път — рече им Сара. — Ако срещнете моя Стив, кажете му, че ние тук се справяме добре.
Гледаше ги с видимо безпокойство. А и Денис си даваше сметка, че малкият им отряд едва ли ще е трудна плячка за всяка изпречила се на пътя им опасност.
— Ще му кажем — обеща той и кимна окуражаващо.
— И да се върнеш пак, Денис! — поръча му Томош, като се притискаше към него. — Намери тате и кралските гвардейци и елате да натупате хубавичко лошия барон!
— Обещавам — отвърна Денис.
Арт свирна на магарето и примитивната каручка заскърца надолу по пътя. Когато стигнаха хълма, наложи се Денис да я побутне отзад. От върха хвърли поглед към фермата, но Сара и Томош бяха изчезнали.
Нощта бе непрогледна и единствената светлина, която имаха, идваше от мръсното стъкло на фенера, закачен отпред. Вятърът свистеше в листата на дърветата от двете страни на пътя. Дори тук, на идеално гладкото шосе, каруцата продължаваше да подскача и да скърца, вдигайки ужасен шум. Засега Линора понасяше стоически мъченията, притиснала към гърдите си любимия инструмент.
Ако се съдеше по леко притворените й очи и замечтаното изражение, вече бе призовала вродения си талант и тласкаше с всички сили еволюцията на причудливото изобретение.
На Земята подобно набързо скалъпено творение би издържало от няколко минути до няколко часа. Тук, на Татир, съществуването му бе въпрос на надпревара между процеса на износване и продължителността на практикуване. Ако можеше само да издържи още малко и второто щеше да започне да надделява. Може би. Може би.
Денис неволно се огледа. Как му се искаше Прасльо сега да е наблизо.