Знакът на пламъка

— Ще ви прочета описанието на една религия. „Когато влизаш в храма, потапяш ръцете си в съд със светена вода и се прекръстваш. На олтара е изобразен твоят Бог. По време на службата получаваш причастие от хляб и вино. Ти вярваш в светото кръщение, конфирмацията2, спасението чрез добри дела и задгробния живот. Във физическото си въплъщение твоят Бог е роден на двадесет и пети декември и възкръсва на Великден.“

Професор Хардинг забърса изпотените чаши със салфетка и ги подаде на Присила и Тес.

— Католицизъм — каза той.

— Логично предположение, Ричард. Но грешиш — Присила погледна втренчено Тес. — Това е митраизъм.

— Какво? — Тес остави чашата ужасно изненадана. — Как може да имат толкова общо. Нали каза, че митраизмът е възникнал много преди християнството?

— Помисли върху това — Присила я погледна над очилата. — Сама ще се сетиш.

— Единственото, за което се сещам… Изглежда невъзможно. Да не би християнството да е взаимствало от митраизма?

— Така излиза. Първите три столетия след Христа, когато християнството се опитвало да оцелее, митраизмът бил преобладаващата религия в Римската империя. Императорите не само го одобрявали, но сами го изповядвали. Понякога наричат Митра „Бог на слънцето“ и на него е наречена неделята, която е имала свещен смисъл за римляните, а в крайна сметка за западната култура. Често изобразявали Митра със слънце зад главата, откъдето са възникнали и нимбите на светците в християнското изкуство. Кръстът, между другото, е древен символ, символизиращ слънцето. Вярващите в Митра се кръстели на влизане в храма, защото се кланяли на бога на слънцето.

Присила завъртя книгата и я бутна към Тес.

— Ето една снимка на древен барелеф, изобразяващ митраистко богослужение. Обърнете внимание на кръста върху хляба за причастие.

— Преди християнството? Но тогава… Цялото ми религиозно възпитание, всичко, в което вярвах за католицизма… Чувствам, че губя почва под краката си.

— Нали те предупредих — вдигна пръст Присила. — Казах ти, че разказът ми може да разклати вярата ти. Исках да те подготвя. По-нататък може да ти се стори страшно. Но ще стигнем и до там.

Професорът, който отпиваше от чая си, наслаждавайки се на вкуса му, я прекъсна.

— Мила, когато влязох, ти говореше нещо за случайност. Какво е било само случайност?

— Точно това исках да питам и аз — каза Тес.

— Исках да кажа, че само по случайност митраизмът не е станал това, което е сега християнството за западната цивилизация. Както ви казах, през първите три века след Христа няколко римски императори са се кланяли на Митра. Но при император Константин нещата се променили. В 312 година, точно преди да изпрати армията си срещу своя главен враг, Константин имал видение.

— Видение?

— Може и това да е легенда. Той погледнал към небето и видял кръст от светлина през слънцето. Според него това било божествен знак и затова наредил на войниците да нарисуват такива знаци върху щитовете си. Те влезли в битката и я спечелили — под знака на кръста. Като се знае, че кръстът е древен символ на слънцето и че в митраизма той е знак на бога-слънце, за историците и досега не е ясно защо Константин е приел, че кръстът, видян от него, означава разпятие, че това е кръстът, на който е умрял Христос. Във всеки случай Константин се покръстил и успял да наложи християнството като главна религия в Римската империя. Християните, които дотогава, ако не били хвърляни на лъвовете, били презирани или в най-добрия случай — пренебрегвани, изведнъж придобили влияние. Първата им грижа била да се разправят с конкуриращата ги секта. Храмовете на Митра били разрушени. Митраистките свещеници били избити, а труповете им приковани към олтарите на техните храмове, за да ги осквернят завинаги. Везните на историята се наклонили и митраизмът неочаквано западнал. Малкото му останали последователи били третирани като еретици и трябвало да се укриват. Разпръснати на малки групи, те продължавали да извършват обредите си. Но колкото и ревностно да ги преследвали, успели да оживеят. И досега в Индия има хора, които изповядват митраизма.