Знакът на пламъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цеца Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на пламъка». Краткое содержание книги:
— Змията в градината — промълви Тес.
— Точно така. Но змията не е падналият ангел. Тя е символ на злия бог, който се бори с добрия.
Тес не можа да се сдържи и погледна часовника на стената. Крейг. Скоро ще кацне. Той ще очаква да се срещнат!
— Не гледай часовника, Тес. Слушай внимателно — Присила я хвана за раменете и я фиксира с професионално строг поглед. — Вярата в двете противоположни, но равнопоставени божества се разпространила в Близкия Изток. По времето, когато се появила в древна Персия, около хиляда години преди Христа, името на добрия бог било Митра.
Тес подскочи.
— Митра? И преди го спомена.
— Да. Фигурата на барелефа. Сега разбираш ли защо се разпростирам толкова? Този, който убива бика, не е човек, а божество. В по-късни религии — зороастризма и манихейството — също се среща идеята за два бога — на доброто и злото, които се борят помежду си. Но всъщност те са варианти на Митра и неговият съперник-бог. Става дума за дълбока древност, Тес. Затова ти казах, че Митра идва от зората на историята. Той е най-древната представа за божество, за която имаме данни, и само случайно…
Професорът ги прекъсна, влизайки в кабинета с количка за сервиране, върху която бяха подредени кана с чай, чаши и чинийка с бисквити.
— О, благодаря ти Ричард.
— Само случайно — какво? — настоя Тес.
— Мляко? — предложи професорът.
— Съвсем малко.
Тес вече губеше търпение и се чудеше дали да не каже на Присила причината.
Докато професорът наливаше чая, Присила замислено разтвори една от книгите на бюрото, прелисти я и намери страницата, която търсеше.
— Ще ви прочета описанието на една религия. „Когато влизаш в храма, потапяш ръцете си в съд със светена вода и се прекръстваш. На олтара е изобразен твоят Бог. По време на службата получаваш причастие от хляб и вино. Ти вярваш в светото кръщение, конфирмацията2, спасението чрез добри дела и задгробния живот. Във физическото си въплъщение твоят Бог е роден на двадесет и пети декември и възкръсва на Великден.“
Професор Хардинг забърса изпотените чаши със салфетка и ги подаде на Присила и Тес.
— Католицизъм — каза той.
— Логично предположение, Ричард. Но грешиш — Присила погледна втренчено Тес. — Това е митраизъм.
— Какво? — Тес остави чашата ужасно изненадана. — Как може да имат толкова общо. Нали каза, че митраизмът е възникнал много преди християнството?
— Помисли върху това — Присила я погледна над очилата. — Сама ще се сетиш.
— Единственото, за което се сещам… Изглежда невъзможно. Да не би християнството да е взаимствало от митраизма?
— Така излиза. Първите три столетия след Христа, когато християнството се опитвало да оцелее, митраизмът бил преобладаващата религия в Римската империя. Императорите не само го одобрявали, но сами го изповядвали. Понякога наричат Митра „Бог на слънцето“ и на него е наречена неделята, която е имала свещен смисъл за римляните, а в крайна сметка за западната култура. Често изобразявали Митра със слънце зад главата, откъдето са възникнали и нимбите на светците в християнското изкуство. Кръстът, между другото, е древен символ, символизиращ слънцето. Вярващите в Митра се кръстели на влизане в храма, защото се кланяли на бога на слънцето.
Присила завъртя книгата и я бутна към Тес.
— Ето една снимка на древен барелеф, изобразяващ митраистко богослужение. Обърнете внимание на кръста върху хляба за причастие.
— Преди християнството? Но тогава… Цялото ми религиозно възпитание, всичко, в което вярвах за католицизма… Чувствам, че губя почва под краката си.
— Нали те предупредих — вдигна пръст Присила. — Казах ти, че разказът ми може да разклати вярата ти. Исках да те подготвя. По-нататък може да ти се стори страшно. Но ще стигнем и до там.
Професорът, който отпиваше от чая си, наслаждавайки се на вкуса му, я прекъсна.
— Мила, когато влязох, ти говореше нещо за случайност. Какво е било само случайност?
— Точно това исках да питам и аз — каза Тес.
— Исках да кажа, че само по случайност митраизмът не е станал това, което е сега християнството за западната цивилизация. Както ви казах, през първите три века след Христа няколко римски императори са се кланяли на Митра. Но при император Константин нещата се променили. В 312 година, точно преди да изпрати армията си срещу своя главен враг, Константин имал видение.
— Видение?
— Може и това да е легенда. Той погледнал към небето и видял кръст от светлина през слънцето. Според него това било божествен знак и затова наредил на войниците да нарисуват такива знаци върху щитовете си. Те влезли в битката и я спечелили — под знака на кръста. Като се знае, че кръстът е древен символ на слънцето и че в митраизма той е знак на бога-слънце, за историците и досега не е ясно защо Константин е приел, че кръстът, видян от него, означава разпятие, че това е кръстът, на който е умрял Христос. Във всеки случай Константин се покръстил и успял да наложи християнството като главна религия в Римската империя. Християните, които дотогава, ако не били хвърляни на лъвовете, били презирани или в най-добрия случай — пренебрегвани, изведнъж придобили влияние. Първата им грижа била да се разправят с конкуриращата ги секта. Храмовете на Митра били разрушени. Митраистките свещеници били избити, а труповете им приковани към олтарите на техните храмове, за да ги осквернят завинаги. Везните на историята се наклонили и митраизмът неочаквано западнал. Малкото му останали последователи били третирани като еретици и трябвало да се укриват. Разпръснати на малки групи, те продължавали да извършват обредите си. Но колкото и ревностно да ги преследвали, успели да оживеят. И досега в Индия има хора, които изповядват митраизма.
2
Конфирмация — потвърждение; при католиците миропомазване извършвано непременно от епископ.