Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Взирайки се в портрета, Карес разбра защо слугите я гледаха уплашено и защо смайваше тези, които минаваха за висше общество в Нови Орлеан. Приликата между тях бе поразителна. Разбира се, те не бяха някакви далечни роднини. Случва се понякога, втори или трети братовчеди да си приличат доста.
Но защо един мъж ще се жени за две жени, които биха могли да бъдат близначки, освен ако не иска да замести мъртвата съпруга, по която още скърбеше. Завладя я отчаяние, докато гледаше портрета на Аурора. Тя постави ръка на устата си, за да потисне конвулсиите, предизвикани от истината за женитбата й с Люсиен.
Докато стоеше пред портрета слисана и отчаяна, френската врата, за която си мислеше, че е затворена, се отвори и вятърът нахлу. Тя усети студения, влажен въздух и се обърна с въздишка, за да затвори. И тогава го видя, застанал на прага. Високата му слаба фигура спираше вятъра.
— Какво правиш тук? — попита той, произнасяйки спокойно, като в същото време черните му очи я изгаряха.
— Исках да се опитам да разбера откъде идва притегателната сила на първата ти жена и дали е истина това, което казват, че толкова много приличам на нея. Изглежда намерих отговора на втората част от въпроса, а може би ти ще ме осветлиш по първата — каза тя, без да се усмихне, а чертите на лицето й останаха хладни и далечни.
— Когато те видях за първи път, признавам, че бях смаян от приликата. Това беше първото нещо, което ме привлече, но с него отдавна е приключено — настоя той, като кръстоса ръце на гърдите си и сви леко широките си рамене.
— Бих искала да повярвам, че това значи толкова малко, колкото ти казваш, но както установих след пристигането си в Сан Рьогре, това нещо се оказа от огромно значение тук. Това е гробница — светилище на мъртва жена. — Тя посочи с ръка към леглото и тоалетната масичка. — Ако това, което казваш, е истина, тогава няма да имаш нищо против да наредя на слугите да опаковат цялата покъщнина и да я преместят на тавана, където й е мястото, заедно с другите вещи, принадлежали на миналото.
— Съгласен съм с това, време е да се разруши тази гробница. Не ме интересува как ще пренаредиш стаята, но може да имаш неприятности с Доминик — отбеляза той хладно, без да помръдне от мястото си на прага. Явно не искаше да влезе в стаята.
— Доминик е икономка на семейство Сен Амант, но не мога да разбера защо й позволяваш такава власт — каза Карес намръщено.
— Както знаеш, Доминик не е робиня. Тя избра да работи за мен, както е работила за родителите ми. Тя и нейната майка били изпратени в Сан Рьогре преди много години от един човек, на когото Жак дължал голяма услуга, човек, който спасил живота му в Нова Франция, когато бил млад. Този човек се казвал Едуард Дюбрюл, бащата на Филип. Той ги изпратил в Нови Орлеан по настояване на жена си, за да се освободи от тях, понеже Доминик била негова дъщеря. Нейната майка е била любовница на Едуард Дюбрюл. След като Едуард им дал свободата, той ги изпратил в Сан Рьогре. Моят баща му обещал, че винаги ще имат дом при семейство Сен Амант. По-късно жена му умряла в Сен Доминик. Той дошъл в Нови Орлеан, за да търси майката на Доминик, но тя също била мъртва. Доминик отказала да отиде да работи в домакинство, където да бъде робиня на собствения си полубрат. Това е решение, което мисля, че можеш да разбереш. Едуард Дюбрюл не останал сам дълго време. Скоро след като пристигнал в Нови Орлеан, срещнал майката на Аурора. Останалото вече знаеш.
— Доминик е сестра на Филип? — попита Карес смаяно.
— Изглежда съдбите на хората от Сан Рьогре и на тези от Шен Верт бяха преплетени като жасмина, който се уютна около стеблата на вечнозелените дъбове.
— Да, и като такава тя се сближи е Аурора след женитбата ни, въпреки че техните отношения често бяха нарушавани от противоречия. Сега разбираш, че и двете са искали да бъдат кралици в Сан Рьогре. Но независимо от всичко, те бяха свързани, много по-здраво от обикновени сестри, и когато… Аурора стана раздразнителна, само Доминик можеше да я успокои.
— Аурора е била предразположена към истерии? — попита Карес, изненадана от новата черта, която се прибави към характера на предшественицата й.
— Тя беше това, което някои хора биха описали като нервна, напрегната до краен предел и предразположена към странни фантазии — отговори той неохотно. Не искаше да дискутира нищо, свързано с нея.
— Разбирам — каза меко Карес. Знаеше, че Люсиен беше искал да предпази Аурора, както и своята майка.