Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Карес зърна Фантин, която помагаше да почистят мръсните съдове и я извика, решена да направи точно сега разпорежданията си в Сан Рьогре. Днес щеше да направи първата си стъпка, за да държи миналото там, където му е мястото, погребано в гробницата в блатото.
— Да, мадам? — Фантин се наведе към нея с нежно изражение в меките си, като на сърна очи, които внимателно се сведоха.
— Изпрати Доминик при мен в салона. Искам да обсъдим управлението на къщата — гласът на Карес бе учтив, но изпълнен с достойнство. Сега тя беше мадам Сент Амант, а не Аурора. Повече нямаше да се чувства като нежелан гост в собствения си дом.
Докато чакаше Доминик в салона, тя затвори дългите врати, които се отваряха към галерията. Засилилият се вятър предвещаваше захлаждане на времето през късната есен. Люсиен й беше казал, че зимите в колонията са кратки, но могат да бъдат студени и влажни. Тя си помисли за заминалите гости, които яздеха към Шен Верт. Ако пак завали, ще бъде ужасно пътуване.
— Мадам, искали сте да ме видите.
Мекият глас на Доминик с леко патетична нотка накара Карес да се обърне от мястото, където стоеше, наблюдавайки зад затворената врата люлеещите се клони на вечнозелените дъбове.
— Да — отговори хладно тя и с надменно изражение се обърна към икономката, която бе безупречно облечена в син Оксфорд, колосана престилка и боне върху елегантната глава. Нямаше и следа от проповедничката на вуду, от персоната, която се бе изявила в студената, проклета утрин.
— Възстанових се напълно след болестта си и сега искам да взема връзката с ключовете на къщата.
Тя протегна ръка, за да вземе сребърната верига, която бе окачена около кръста на Доминик. На нея бяха прикрепени ключовете на стаите, складовете, помещенията за чай и кафе, шкафовете с ликьор и лекарства, сандъците с барут. Тази връзка с ключове бе символ на властта на господарката на плантацията.
— Икономката на семейство Сент Амант винаги е носила тази ключове — изрази протеста си Доминик с присвити очи, без да направи дори движение, за да свали връзката.
— Сигурна съм, че това е било така някога, понеже не е имало господарка, която да се чувства достатъчно добре, за да управлява къщата. Аз съм напълно способна да бъда господарка в Сан Рьогре, а също и в къщата в Нови Орлеан. Трябва да разбереш, Доминик, аз съм мадам Сент Амант сега и като такава имам задължения. Ключовете — повтори тя и пак протегна ръка, без да откъсва поглед от присвитите очи на Доминик.
— Вие сте по-силна от другите. Усетих го още в момента, в който ви видях за първи път — размишляваше на глас Доминик. След това повдигна рамене, откопча сребърната верига и я подаде на Карес. Дълбоко в тъмните й очи имаше недоволство, примесено с респект.
— И да няма повече трикове, Доминик — каза Карес с нисък, спокоен глас. Всяка нейна дума съдържаше желязна нотка на предупреждение. Тя стегна веригата около кръста си.
— Не разбирам, мадам — наранена и шокирана попита Доминик, повдигайки едната си вежда.
— Имам предвид заплахата от въстание на робите, ако не бях дала разрешение за онази ужасна церемония снощи. Може да съм отскоро в Луизиана и в Сан Рьогре, но бързо се уча. — Карес знаеше, че се води борба между волята на едната и другата. Коя щеше да бъде истинската господарка.
— Можеше да има въстание, мадам, ако тяхната вуду кралица им бе заповядала — отговори Доминик, като я гледаше, без да мигне, с вдигната глава, като истинска кралица.
За момент косите на Карес се изправиха. Хубавата, елегантна Доминик изведнъж заприлича на змия. Но това стана за част от секундата и сигурно от играта на светлината.
— Ти имаш голяма власт над тях.
— Аз съм много силна, мадам — каза тя с тънка заплашителна нотка в гласа си.
— О, вярвам ти, Доминик, но аз също съм силна. — Карес не си позволи дори да мигне, въпреки че почувства болка в стомаха. Сякаш водеха дуел, но оръжията им бяха думите. Някакъв инстинкт й казваше, че ако иска уважението на тази странна жена и ако наистина иска да бъде господарката, трябва да покаже пълна убеденост в собствените си сили.
— Да, мадам — изрече тя с блеснали тъмни очи. — Има ли още нещо?
— Мосю Сент Амант ще се върне в къщи за закуската. Искам да я сервирате тук, горе, в зимния салон. Времето е твърде влажно и студено, за да се храним долу. Ще прекарам останалата част от сутринта в изучаване на къщата. Сега, след като съм напълно здрава, искам да се запозная с всяка стая.
— Да, мадам — отговори Доминик с леко навеждане на глава.
Излизайки от салона, тя спря на входа и се обърна към Карес:
— Мосю ще желае ли да постави „immortelles“, които съм му избрала в семейната гробница, след като се нахраните? — Лицето й беше безизразно, но в тъмните и очи имаше триумфален блясък.