Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
— Защо ме отклони от важната работа? Ти и сама щеше да се справиш.
— Не се осмелявай да ми говориш с такъв тон! — рязко отвърна Алая.
Очите на Айдахо се разтвориха широко. За миг той зърна противното чуждо присъствие върху лицето на жена си и гледката действително го обърка. После внимателно се взря в Ирулан, но тя не бе забелязала нищо или поне не го показа.
— Нямам нужда от елементарни поучения — допълни Алая с все още несвойствения за нея гняв от харконски произход.
Айдахо успя да извика унила усмивка на устните си, но познатата вече болка в гърдите му не отмина.
— Когато въпросът опре до властта, никога не се отдалечаваме прекалено от богатството във всичките му възможни проявления — бавно процеди Ирулан. — Пол бе продукт на дълбока мутация в обществените процеси, но не трябва да забравяме, че тъкмо в качеството си на такъв той промени предишния баланс на разпределение на богатствата.
— Подобни мутационни процеси не са необратими — каза Алая и обърна гръб, сякаш вече бе разкрила пълното си несъгласие с тях двамата. — Всички знаят местата на богатствата, независимо къде се намират те.
— Освен това е известно — вметна Ирулан, — че има трима души, които могат да увековечат тази мутация: близнаците и… — тя посочи Алая.
Нима и двете са толкова смахнати? — недоумяваше Айдахо.
— Те наистина ще се опитат да ме премахнат! — рязко отсече Алая.
Слисаният Дънкан замълча, докато съзнанието му на ментат работеше трескаво. Да убият Алая? Защо? Без никакво затруднение можеха да я компрометират. Можеха да я отделят от глутницата на свободните и след това да я преследват, колкото искат. Но близнаците… Знаеше, че в момента не е достатъчно спокоен, за да прецени нещата, както подобава на един ментат, ала все пак трябваше да опита. В същото време не забравяше, че точното и педантично преосмисляне ражда безусловни истини, неусвоени и въртящи се в непрекъснат хаос. Природата не бе прецизна. Вселената също не бе прецизна, когато биваше сведена до собствения му мащаб; оказваше се несигурна и неясна, пълна с неочаквани движения и промени. Човечеството непременно трябваше да бъде въведено като фактор за пресмятане. Процесът на точния анализ представляваше постепенно отделяне на части от протичащото в самата вселена. Той бе длъжен да установи връзка с този поток и да го види в движение.
— Постъпихме правилно, като спряхме вниманието си върху ПОСИТ и Ландсрада — все така провлечено започна Ирулан. — Идеята на Дънкан дава начална посока за търсене на…
— Парите, в качеството им на способ за предаване на енергия, не могат да бъдат отделени от енергията, която сами изразяват — прекъсна я Алая. — Всички го знаем. Но трябва да отговорим на три точно определени въпроса: Кога? По какъв начин? Къде?
Близнаците… — мислеше Айдахо. — Именно те са в опасност, а не Алая.
— Не те ли интересува кой и как? — попита Ирулан.
— Ако династията Корино или ПОСИТ, или някоя друга група реши да си послужи с човешкия инструментариум на тази планета — отговори Алая, — съществува повече от шейсет на сто вероятност да ги открием, преди да са започнали да действат. След като знаем кога и къде ще ударят, имаме преимущество в залаганията. А как? Не е ли безсмислено да се пита по какъв начин?
Защо не могат да видят нещата така, както ги виждам аз? — още повече недоумяваше Айдахо.
— Добре — каза Ирулан. — И кога?
— Когато вниманието ни ще е съсредоточено върху друго — отговори Алая.
— Цялото ни внимание бе насочено към майка ти при свикването на Съвета — припомни Ирулан. — Но нямаше никакви опити.
— Мястото не бе подходящо — отвърна Алая.
Какво всъщност прави тя? — питаше се Айдахо.
— Тогава къде? — продължи с настойчивите си въпроси Ирулан.
— Тук, в кийпа — каза Алая. — Това е мястото, където се чувствам най-сигурна и вниманието ми е отслабено.
— А по какъв начин?
— С оръжието, което всеки свободен носи: отровен кристален нож, маула-пистолет(*) или…
— Отдавна не са опитвали с ловец-преследвач(*) — отбеляза Ирулан.
— Не е подходящо, когато са събрани много хора — поясни Алая. — А в случая тълпата ще бъде неизбежна.
— Защо не и биологично оръжие? — отново попита принцесата.
— За инфектиращ агент ли намекваш? — на свой ред отправи въпрос Алая, без да скрива скептичността си. Как можеше да говори за инфекция, която би имала успех срещу имунните бариери, предпазващи атреидите?
— По-скоро си мисля за някакво животно. Нещо мъничко, подготвено да ухапе набелязаната жертва, като впръска отрова при това ухапване — поясни Ирулан.
— Полуопитомените порове в двореца ще го предотвратят — рече Алая.