Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:

Месията на Дюна Пол Муад’диб е мъртъв… Планетата започва бавно да се променя благодарение на човешките усилия — сред безкрайните и пустини се появяват зеленина и свободно течаща вода. Но и сега мечтата не е постигната — измененията в климата са смъртоносни за гигантските пясъчни червеи, на които се крепи могъществото на Аракис. Управлението на Атреидите отново е заплашено от техния най-голям враг — генетично „преродения“ барон Владимир Харконен.
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 221
Перейти на страницу:

— Защо ме отклони от важната работа? Ти и сама щеше да се справиш.

— Не се осмелявай да ми говориш с такъв тон! — рязко отвърна Алая.

Очите на Айдахо се разтвориха широко. За миг той зърна противното чуждо присъствие върху лицето на жена си и гледката действително го обърка. После внимателно се взря в Ирулан, но тя не бе забелязала нищо или поне не го показа.

— Нямам нужда от елементарни поучения — допълни Алая с все още несвойствения за нея гняв от харконски произход.

Айдахо успя да извика унила усмивка на устните си, но познатата вече болка в гърдите му не отмина.

— Когато въпросът опре до властта, никога не се отдалечаваме прекалено от богатството във всичките му възможни проявления — бавно процеди Ирулан. — Пол бе продукт на дълбока мутация в обществените процеси, но не трябва да забравяме, че тъкмо в качеството си на такъв той промени предишния баланс на разпределение на богатствата.

— Подобни мутационни процеси не са необратими — каза Алая и обърна гръб, сякаш вече бе разкрила пълното си несъгласие с тях двамата. — Всички знаят местата на богатствата, независимо къде се намират те.

— Освен това е известно — вметна Ирулан, — че има трима души, които могат да увековечат тази мутация: близнаците и… — тя посочи Алая.

Нима и двете са толкова смахнати? — недоумяваше Айдахо.

— Те наистина ще се опитат да ме премахнат! — рязко отсече Алая.

Слисаният Дънкан замълча, докато съзнанието му на ментат работеше трескаво. Да убият Алая? Защо? Без никакво затруднение можеха да я компрометират. Можеха да я отделят от глутницата на свободните и след това да я преследват, колкото искат. Но близнаците… Знаеше, че в момента не е достатъчно спокоен, за да прецени нещата, както подобава на един ментат, ала все пак трябваше да опита. В същото време не забравяше, че точното и педантично преосмисляне ражда безусловни истини, неусвоени и въртящи се в непрекъснат хаос. Природата не бе прецизна. Вселената също не бе прецизна, когато биваше сведена до собствения му мащаб; оказваше се несигурна и неясна, пълна с неочаквани движения и промени. Човечеството непременно трябваше да бъде въведено като фактор за пресмятане. Процесът на точния анализ представляваше постепенно отделяне на части от протичащото в самата вселена. Той бе длъжен да установи връзка с този поток и да го види в движение.

— Постъпихме правилно, като спряхме вниманието си върху ПОСИТ и Ландсрада — все така провлечено започна Ирулан. — Идеята на Дънкан дава начална посока за търсене на…

— Парите, в качеството им на способ за предаване на енергия, не могат да бъдат отделени от енергията, която сами изразяват — прекъсна я Алая. — Всички го знаем. Но трябва да отговорим на три точно определени въпроса: Кога? По какъв начин? Къде?

Близнаците… — мислеше Айдахо. — Именно те са в опасност, а не Алая.

— Не те ли интересува кой и как? — попита Ирулан.

— Ако династията Корино или ПОСИТ, или някоя друга група реши да си послужи с човешкия инструментариум на тази планета — отговори Алая, — съществува повече от шейсет на сто вероятност да ги открием, преди да са започнали да действат. След като знаем кога и къде ще ударят, имаме преимущество в залаганията. А как? Не е ли безсмислено да се пита по какъв начин?

Защо не могат да видят нещата така, както ги виждам аз? — още повече недоумяваше Айдахо.

— Добре — каза Ирулан. — И кога?

— Когато вниманието ни ще е съсредоточено върху друго — отговори Алая.

— Цялото ни внимание бе насочено към майка ти при свикването на Съвета — припомни Ирулан. — Но нямаше никакви опити.

— Мястото не бе подходящо — отвърна Алая.

Какво всъщност прави тя? — питаше се Айдахо.

— Тогава къде? — продължи с настойчивите си въпроси Ирулан.

— Тук, в кийпа — каза Алая. — Това е мястото, където се чувствам най-сигурна и вниманието ми е отслабено.

— А по какъв начин?

— С оръжието, което всеки свободен носи: отровен кристален нож, маула-пистолет(*) или…

— Отдавна не са опитвали с ловец-преследвач(*) — отбеляза Ирулан.

— Не е подходящо, когато са събрани много хора — поясни Алая. — А в случая тълпата ще бъде неизбежна.

— Защо не и биологично оръжие? — отново попита принцесата.

— За инфектиращ агент ли намекваш? — на свой ред отправи въпрос Алая, без да скрива скептичността си. Как можеше да говори за инфекция, която би имала успех срещу имунните бариери, предпазващи атреидите?

— По-скоро си мисля за някакво животно. Нещо мъничко, подготвено да ухапе набелязаната жертва, като впръска отрова при това ухапване — поясни Ирулан.

— Полуопитомените порове в двореца ще го предотвратят — рече Алая.

1 ... 72 73 74 75 76 77 78 79 80 ... 221
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)