Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Господ да ми е на помощ! — изкрещя Ендър. — Няма къде да отида! Остави ми нещо! Остави ми нещо!
Жените, събрани около него — Валънтайн, Новиня, Пликт, — изведнъж забравиха дрязгите си и поставиха ръце върху му, опитаха да го накарат да легне, да го успокоят; тогава обаче очите му се завъртяха, той изплези език и изви гръбнак, започна да се мята толкова яростно, че въпреки усилията им изпадна от леглото, тялото му се преплете с техните, нанасяйки им болезнени удари с размахващите се ръце, ритащите крака, мятащата се глава.
Тя е твърде голяма за него — каза Царицата на кошера, — но засега тялото също е твърде голямо за нея. Не е лесно да обуздаеш непокорната плът. Те познават Ендър, всичките тези клетки, които е управлявал толкова дълго. Познават него, не нея. Някои царства могат само да бъдат наследени, не завзети.
Почувствах го, струва ми се. Видях го.
На няколко пъти тя го изхвърли напълно, вярно е, и той последва връзките, които откри. Той не може да проникне в никоя плът около себе си, защото сам е бил изграден от плът. Откри обаче вас и ви докосна, защото сте различен тип същества.
Нима ще се засели в мен? Или в друго дърво от мрежата? Не това бе целта ни, когато се свързахме.
Ендър ли? Не, той ще се държи за собственото си тяло, за едно от тях, иначе ще умре. Гледай и ще видиш.
Джейн го чувстваше, страха на телата, които сега бяха в нейна власт. Те изпитваха болка, чувство, непознато за нея, гърчеха се в агония, докато милиони аюи се съпротивляваха срещу нейната власт. Сега, във владение на три тела, сред хаоса и безумието им тя разбра, че присъствието й не им носи нищо друго освен болка и ужас, че те копнеят за обичания си владетел, на когото са имали толкова доверие и когото толкова добре познаваха и смятаха за своя същност. Те не знаеха името му, тъй като бяха твърде малки и слаби, за да притежават самостоятелно съзнание, но го познаваха и чувстваха, че Джейн не е истинският им господар, и ужасът и болката се превърнаха в единственото, присъстващо във всяко едно от телата; и тя разбра, разбра, че не може да остане.
Да, тя бе по-силна от тях. Да, имаше власт да спре гърчовете на мускулите, да възстанови жизнените функции и да се превърне в пародия на живот. Всичките й усилия обаче щяха да бъдат насочени към потушаването на милиард въстания срещу нейната власт. Без доброволното подчинение на всички тези клетки нямаше да е способна на такива сложни дейности като мисъл и реч.
И още нещо: тя не беше щастлива тук. Не можеше да спре да мисли за аюата, която бе изгонила. „Аз бях привлечена тук, защото го познавах и го обичах, а сега му отнемам всичко, което е обичал той и което е обичало него.“ Отново си даде сметка, че мястото й не е тук. Други аюи сигурно биха установили властта си срещу волята на управляваните от тях, но не и тя. За нея в това нямаше красота. Нямаше радост. Животът сред крехките връзки на малкото останали включени ансибали й носеше повече щастие от това.
Толкова трудно бе да се откаже. Дори в опълчването си срещу нея тялото я привличаше изключително силно. Бе изпитала различен начин на живот, толкова сладък въпреки болката, че никога вече нямаше да е в състояние да се върне към онова, което е била преди. Сега едва намираше ансибалните връзки и след като ги откриеше, вече не можеше да се задържи за тях. Затова се държеше за телата, които бе владяла временно и толкова мъчително. Където и да отидеше, носеше болка и скръб, нямаше дом за нея.
Ала господарят на тези тела, не прескочи ли и той някъде? Къде се беше оттеглил в бягството си от нея? Сега се бе върнал и възстановяваше мира и спокойствието в телата, останали за миг в нейна власт, но къде беше отишъл преди това?
Тя намери мястото, мрежа от връзки, различна от механичните свързвания на ансибалите. Ако ансибалите можеха да се оприличат на кабели, метални, твърди, тази мрежа бе като дантела, ефирна; въпреки това обаче беше яка. Тя можеше да се прехвърли там и така и направи.
Тя ме откри! О, любов моя, твърде силна е за мен!
Чакай, чакай, чакай, остави я да намери пътя си.
Тя ще пи изтласка, трябва да я прогоним, вън, вън!
Мълчи, имай търпение, довери ми се. Тя се поучи от грешката си, няма да опитва повече да гони никого, ще намери място, виждам го, всеки миг ще…
Тя трябваше да заеме тялото на младата Вал, или на Питър, или па Ендър! Не наше, не някое от нашите!
Спокойно, чакай. Само малко. Само докато Ендър разбере и отстъпи едно от телата на приятелката си. Ако не е в състояние да го заеме със сила, може да го получи като подарък. Ще видиш. И в твоята мрежа, скъпи лш приятелю, верни ми приятелю, има места, където тя може да остане, като гост, да запази живота си, докато чака Ендър да й предостави истинския й и окончателен дом.