Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Той им показа техните квартири, които се състояха от едно-единствено дълго помещение с легла в редици до стените от двете страни на тесен коридор.
— Боя се, че ще имате компания за седмицата, когато товарим кораба, но никой няма да се задържи тук твърде дълго. После ще останете на спокойствие още три седмици.
— Правите по едно изстрелване на месец? — учуди се Питър. — Как точно финансирате такова място?
Димак го погледна безучастно.
— Всъщност не знам.
Питър се наведе по-близо и имитира тайнствения шепот на Димак:
— Аз съм хегемонът. Официално вашият шеф работи за мен.
— Вие спасете света, а ние ще финансираме програмата за колонизация — отвърна Димак, също шепнешком.
— А ако ви кажа, че ще ми трябват малко повече пари за мои операции?
— Всеки хегемон усеща нещата по този начин — усмихна се Димак. — Ето защо нашето финансиране не минава през вас.
Питър се засмя:
— Умен ход, щом мислите, че програмата за колонизация е толкова по-важна.
— Тя е бъдещето на човешката раса — каза скромно Димак. — Бъгерите, извинете ме, формиките, ни подсказаха правилната идея. Разпръснете се колкото може по надалече, за да не бъдете ликвидирани в една-единствена катастрофална война. Не че това ги спаси, но… ние не сме създания, които живеят на групи като тях.
— Не сме ли? — подхвърли Джон Пол.
— Ако сме, тогава коя е царицата? — попита Димак.
— На това място — отвърна Уигин старши, — подозирам, че е Граф.
— А всички ние сме просто негови ръце и крака?
— И уста и… Е, ние сме малко по-независими и не толкова покорни като формиките, разбира се, но се разселваме по различни светове по начина, по който го правеха и те. И вие знаете как да накарате голям брой индивиди да се откажат от своята лична воля и да се подчиняват на груповото мислене.
— Такава е философията, която следваме тук — призна Димак.
— Или е по-скоро твърде крайна наука. Поведението на хора в групи, степени на зависимост… Мисля много за това.
— Колко интересно.
— Виждам, че вие изобщо не се интересувате — усмихна се Джон Пол. — Вече попаднах във вашия тефтер като ексцентрик, който развива свои теории. Но всъщност никога не го правя. Не зная защо го направих точно сега. Просто… съм, така да се каже, за пръв път в дома на Граф. И срещата с вас беше много подобна на посещение при него.
— Аз съм… поласкан — заекна Димак.
— Джон Пол — обади се Тереза, — мисля, че поставяш господин Димак в неудобно положение.
— Когато хората чувстват голяма преданост към своята общност, те започват да приемат маниерите, както и морала на своя лидер. — Бащата отказваше да изостави темата.
— Ако техният лидер е изтъкната личност — добави Питър.
— Как можеш да бъдеш лидер, ако не си изтъкната личност? — попита баща му.
— Попитай Ахил. Той е доказателството, защото имитира маниерите на хората, които иска да му повярват, за да го последват.
— Този не си го спомням — каза Димак. — Беше тук само няколко дни преди… преди да открием данни, че е извършил убийство на Земята.
— Някой ден трябва да ми кажете как Бийн го е накарал да признае, защото сам няма да си признае.
— Ако той не желае да каже, няма да кажа и аз — каза Димак.
— Каква лоялност — отбеляза Джон Пол.
— Всъщност, не — отвърна Димак. — Самият аз просто не зная. Известно ми е, че има нещо общо с една вентилационна шахта.
— Според признанието ви излиза, че записите вече не са тук? — попита Питър.
— Не са тук — потвърди Димак. — Но дори да бяха, са част от запечатан младежки архив.
— На един масов убиец.
— Ние забелязваме законите само когато действат срещу нашите интереси — отбеляза Димак.
— Виждате ли? — усмихна се Джон Пол. — Ние разменяме философии.
— Като членове на племе, разменящи си подаръци по време на тържество — каза Димак. — Ако нямате нищо против, искам да ви заведа да поговорите с шефа на охраната Апханад преди вечеря.
— Относно какво?
— Колонистите не са проблем — те се движат еднопосочно като поток и не могат да комуникират лесно с хора от Земята. Но вие вероятно ще бъдете разпознати тук. А дори да не бъдете, една фалшива история се поддържа трудно дълго време.
— Тогава няма да имаме фалшива история — предложи Питър.
— Не, предпочитам една наистина добра история — възрази майката.
— Нека просто да не разговаряме с никого — каза бащата.
— Точно това са въпросите, които майор Апханад иска да дискутира с вас.