Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Нейтън? — извика тя. — Този път между ушите ли искаш да го застрелям или в тила?
Този блъф свърши добра работа.
— Този път? — попита сподавено жертвата й.
Но нещата все още не бяха наред. Той все още държеше пистолета си насочен към Нейтън.
— Да, този път, глупако — каза тя, като се опита гласът й да прозвучи колкото може по-зловещо и се справи доста добре.
— Какви са предпочитанията ти? — попита Нейтън. Той нарочно се беше облегнал на вратата, за да изглежда отпуснат.
— В тила, разбира се — отговори Сара. — Спомняш ли си мръсотията последния път? Петната не се изчистиха цяла седмица. Въпреки че този неверник изглежда има по-малък мозък. Е, ти решаваш. Винаги съм ти се подчинявала.
Ръката на пирата се отпусна и пистолетът му падна на пода. Сара помисли, че победата е сигурна, но докато Нейтън стигне до тях, мъжът се обърна. Юмрукът му се стовари върху лявата й буза, защото опитът да избие пистолета от ръката й излезе безуспешен.
Сара чу как Нейтън изрева. Тя се понесе назад, спъна се в краката на Джимбо и изведнъж натисна спусъка.
Стори й се цяла вечност, преди да падне на пода. Всичко се движеше бавно и последната й мисъл преди да припадне беше ужасяваща. Мили Боже, тя беше застреляла разбойника в лицето.
Сара дойде на себе си след няколко минути. Тя беше в леглото си и Матю и Джимбо се бяха надвесили над нея. Матю притискаше студена кърпа до лицето й. Джимбо й правеше вятър с една от картите от бюрото на Нейтън.
Мъжът й не беше там. Веднага щом осъзна този факт, тя отметна завивката и се опита да стане. Джимбо я накара отново да легне.
— Стой мирна, Сара. Ударили са те доста силно. Лицето ти вече е започнало да се подува.
Тя пренебрегна наставленията му.
— Къде е Нейтън? — попита тя. — Искам да е тук с мен.
Преди да може да й отговори, Джимбо се оказа седнал на леглото. Тя взе студената кърпа от Матю и започна да почиства раната върху челото на Джимбо.
— Жените са дребни, но те са силни, когато ги подразнят, нали, Матю? — промърмори Джимбо, опитвайки се да изглежда сърдит. — Престани да се суетиш около мен — измънка той.
Тя не обърна никакво внимание на думите му.
— Матю, мислиш ли, че ще се оправи. Раната не ми изглежда много дълбока, но може би…
— Ще се оправи — отвърна Матю.
Сара кимна. Тогава тя отново насочи разговора към другата си грижа.
— Мъжът трябва да успокоява жена си, когато тя е наранена — заяви тя. — Всеки с малко ум в главата би трябвало да го знае. Матю, отиди и доведи Нейтън. За Бога, той трябва да ме утешава.
— Е, Сара — прекъсна я Матю, — съпругът ти е капитан на този кораб и той трябва да се погрижи за някои важни… подробности в този момент. Освен това ти не би желала компанията му точно сега. Момчето е страшно разярено.
— Защото пиратите са се качили на кораба му?
— Защото онзи несретник те удари, Сара — каза Джимбо. — Ти припадна след удара, Сара, и не можа да видиш лицето на мъжа си. Това беше гледка, която няма скоро да забравя. Никога не съм го виждал толкова разярен.
— Хубаво е да чуя това — прошепна Сара.
Двамата мъже си размениха погледи, пълни с раздразнение. Сара не им обърна внимание, защото си спомни за смъртния грях, който беше извършила.
— О, Господи, аз застрелях водача им в лицето — извика тя. — Сега съм обречена да отида в ада, нали?
— Ти спасяваше живота на мъжа си — прекъсна я Джимбо. — Ти няма да отидеш в ада, Сара.
— Той ще бъде… обезобразен през целия си останал живот — прошепна тя.
— Не, Сара, той си беше безобразен — каза й Матю.
— Предпочитам да го беше застреляла — каза Джимбо. — Сега го уцели само в носа…
— Господи, аз съм…
— Ти напълно я разстрои, Джимбо — промърмори Матю.
— Целият нос ли съм откъснала на нещастния човек?
— Нещастният човек? — подигра се Джимбо. — Това е самият дявол, точно той. Знаеш ли какво щеше да ти се случи, ако…
— Кучият син все още има нос — прекъсна го Матю.
Той погледна намръщено приятеля си.
— Ти направи само малка дупчица в носа му, това е всичко.
— Ти спаси положението, Сара — каза й Джимбо.
Тази забележка й достави видимо удоволствие.
— Аз спасих положението, така ли?
Двамата мъже кимнаха.
— Моят персонал знае ли, че аз…
Тя прекъсна въпроса си, когато двамата мъже кимнаха отново.
— Тогава те не могат повече да ме мислят за прокълната, нали?
Преди някой от мъжете да може да й отговори, тя зададе друг въпрос.