Малката стопанка на голямата къща

— Няма — прекъсна я Дик спокойно. — Незабавно ще заръмжим и ще отвърнем на противника с удар, който да му откъсне главата. Тя добре ни обрисува, Евън, целите ни разнищи. Философията е както религията — отражение на самия човек, създадена по негов образ и подобие.

Започнаха да говорят за света изобщо. Паола продължи да шие, без да може да откъсне мислите си от тези двама силни мъже. Тя се възхищаваше от тях, чудеше им се. Не обладаваше самоувереността, която им бе присъща, и чувствуваше как обръща гръб, как започва да забравя неща, които тъй дълго беше приемала за чиста истина, че бе започнала да ги смята за част от самата себе си.

По-късно същата вечер тя сподели съмненията си.

— Най-странното е — каза тя по повод една забележка на Дик, — че когато човек много философства за живота, доникъде не стига. Философията по-скоро ни обърква — поне нас, жените. Чуваш толкова много доводи за и против дадено нещо, че не остава нищо сигурно. Жената на Мендънхол например е лютеранка. Никакви съмнения не изпитва. За нея всичко е установено, подредено и непоклатимо. Не е чувала нищо за звездни дъждове или за ледникови периоди, пък и дори да беше чувала, не би отстъпила на сантиметър от представите си как трябва да постъпват мъжете и жените на тоя свят, за да заслужат отвъдния.

А вие двамата стоите на суровите позиции на реализма. Терънс се е развихрил в гръцки танц на епикурейския анархизъм, Хенкок е навлякъл бляскавите одежди на бергсонианската метафизика, Лео е застинал в тържествен поклон пред олтара на красотата, а Дар Хиал жонглира със софистиката си и намира отрицание на всичко, само и само да ръкопляскате на остроумието му. Нима не виждате какъв е резултатът от всичко това? Човек остава без всякакви опорни точки в разсъжденията си. Няма добро. Няма и зло. Носим се в морето на идеите, останали без компас, без кормило и без карта. Трябва ли да сторя това? Трябва ли да се въздържа от онова? Няма ли да сбъркам? Струва ли си да постъпя тъй? Мисис Мендънхол има готов отговор на всички тия въпроси. А имат ли отговор философите? Паола поклати глава.

— Нямат. Те имат само идеи. Веднага започват да говорят, говорят, без да могат да стигнат до някакво заключение, въпреки всичките си знания. И аз не съм по-добра. Слушам, слушам, а след това говоря, говоря, както сега говоря, и пак нямам убеждения. Няма никакво мерило, което да…

— Напротив, има — каза Дик. — Старото вечно мерило на истината — практически осъществимо ли е дадено нещо?

— Ето, отново ставаш суров реалист — усмихна се Паола. — И Дар Хиал с няколко думи, подкрепени с жестове, ще докаже, че целият суров реализъм е илюзия; Терънс — че суровият реализъм е користен и в най-добрия случай няма отношение към главното и същественото; Хенкок — че пътят към бергсонианските небеса е постлан със съждения на суровия реализъм, които обаче стоят много по-високо от твоите; а Лео — че има само един суров реализъм във вселената, само една желязна логика: логиката на красотата, само че тази желязна логика не е желязна, а златна.