Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Те са заинтересовани за петрола, а аз също имам известно влияние в Мексико и те искат петролът и мините да действат съгласувано. Голяма опасност е надвиснала и трябва да се обединим и да сторим нещо или да бягаме от Мексико. Признавам, че нарочно ги накарах сами да дойдат при мен и се държа на положение след оная каша преди три години, когато те искаха на мой гръб да стоварят всичко.
Той я милваше и я наричаше с нежни имена, но тя забеляза как нетърпеливо погледна към недовършеното писмо в диктофона.
— И тъй — заключи той и я притисна по начин, който тя изтълкува като подсещане, че е време да си върви, — уговаряме се за днес следобед, нали? Никой от тях няма да остане за дълго. Всички ще отпътуват преди вечеря.
Неочаквано рязко тя се освободи от прегръдките му, скочи на крака и застана пред него с искрящи очи и побледнели страни. На лицето й се изписа решителност, самият й вид говореше, че тя се готви да каже нещо извънредно важно. Но в същия миг се чу звън и той посегна към телефона на бюрото си.
Паола сведе глава, тихо въздъхна, прекоси стаята и отвори вратата. Бонбрайт делово се приближи с телеграмите и тя можа да чуе началото на разговора на Дик, който казваше:
— Не, невъзможно! Той трябва да изпълни поетите задължения — в противен случай ще го съсипя. Това джентълментско споразумение не струва ни пукната пара. Ако беше само то, като нищо щеше да го наруши. Но аз пазя една твърде интересна преписка, за която той е забравил… Да, да, тя ще бъде решаваща, в който и да е съд. Ще изпратя папката в кантората ви днес следобед към пет часа. Кажете му от моя страна, че ако се опита да ми играе такива номера, ще го смажа. Ще създам мореплавателна линия, която да го конкурира, и преди да е изтекла една година, параходите му ще се продават на търг… и… ало! Чувате ли ме?… Все пак проучете това, което ви казах. Имам основание да смятам, че комисията за контрол над междущатската търговия може да го преследва по две точки, както сами ще се убедите…
Нито Греъм, нито дори Паола предполагаха, че Дик — прозорливият, дълбокият Дик, който предусещаше нещата, преди да са станали още, и от неуловими и откъслечни отсенки и признаци изграждаше далновидни догадки и предположения, които събитията често потвърждаваха — вече чувствуваше онова, което макар да не се беше случило, можеше да се случи. Той не бе чул кратките, но многозначителни думи на Паола при коневръза; не бе видял как Греъм я изненада, когато тя изпитателно го гледаше под сводовете във вътрешния двор. Дик не бе чул нищо, бе видял малко, но бе почувствувал много и по неясни пътища бе успял вече да разбере онова, което Паола разбра едва по-късно.
Най-осезателният факт, на който той можеше да гради предположения, беше случилото се през оная нощ, когато, макар и погълнат от играта на бридж, от него не избягна как те внезапно оставиха пианото, след като изпяха „По циганските следи“. Докато ги поздравяваше безгрижно усмихнат, от него не се изплъзна и това, че имаше нещо необикновено в палавото лице на Паола, дошла заедно с Греъм да го подразни, че все той губи. Докато отговаряше весело на закачките им, засменият му поглед се плъзна към Греъм, застанал до нея. Дик забеляза, че у него също имаше нещо необикновено. „Греъм е обтегнат като струна“ — помисли той тогава. Но защо беше той в такова състояние? Имаше ли някаква връзка с това, че Паола ненадейно остави пианото? И докато всички тия въпроси се прокрадваха през мислите му, той се смееше на техните шеги, размеси картите, раздаде ги и дори спечели в играта без козове.
Въпреки това пред самия себе си той отхвърляше като нелепа и невероятна възможността, че смътните му предчувствия биха могли да се осъществят. „Това бе случайна догадка, глупаво предположение, основано на дребни неща, които нищо не значат“ — внушаваше си той благоразумно. Всичко това просто доказваше колко са привлекателни жена му и приятелят му. Но защо тъй внезапно престанаха да пеят онази вечер? В някои моменти той не можеше да пропъди тази мисъл от съзнанието си. Защо му се беше сторило, че става нещо необикновено? И защо беше Греъм като обтегната струна?