Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
И все пак точно затова Дик успява в своите начинания. Винаги когато предприема нещо, изяснил си е най-точно всичко до последната микроскопична подробност, естествено освен ако не се касае до чисто научен опит.
— Той е много уверен в себе си… — отбеляза Греъм.
— Никога не съм срещала човек тъй уверен в себе си — отговори Паола с убеждение. — Но, повярвайте ми, той има пълно основание за това. Познавам го добре. Той е изключителен — но изключителен в най-парадоксалния смисъл на думата. Изключителен е с това, че е тъй уравновесен и нормален, с това, че у него няма нищо изключително. Такива хора са по-ценни и по-редки от ония, които минават за изключителни. Понякога си мисля, че Ейбръхам Линкълн е бил човек от тоя тип.
— Да си призная, не ви разбирам много добре — каза Греъм.
— О, не бих могла да кажа, че Дик е от същия мащаб като Линкълн — побърза да каже тя. — Дик има качества, но не е там въпросът. И двамата са от същия тип: крайно уравновесени, нормални, не се запалват. Аз, напротив, съм самобитна и интуитивна. Защото правя някои неща просто без да зная как. Когато свиря например. Или когато изпълнявам скокове във вода. Честна дума, сама не зная как правя скок от кула или от трамплин, или пък салто и половина.
А Дик, напротив, за да направи нещо, трябва предварително да му е ясно как ще го направи. Във всичко, което върши, е уравновесен и прозорлив. Изключителен е с това, че е развит хармонично и всестранно, без да е изключителен в каквото и да било. О, аз го познавам. В нито един спорт не е бил шампион или рекордьор. Но и посредствен не е бил. Такъв е и във всичко останало — така е устроен умствено. Той е като равно изкована верига. Няма нито слаби брънки, нито пък изключително масивни.
— Боя се, че съм като вас — каза Греъм, — че и аз съм едно от тези по-обикновени и посредствени същества, надарени в едно само направление. Защото и аз в някои случаи се запалвам и правя неща, за които не съм и помислял. Нямам такова самочувствие, че да не се прекланям пред неизвестното.
— А Дик ненавижда неизвестното — тъй поне изглежда. За него не е достатъчно да знае „как“ — винаги търси отговор на въпроса „защо“. Той приема неизвестното като лично предизвикателство. Действува му тъй, както червеният цвят на бика. Веднага се заема да разкъса всички покрови, да стигне до сърцето на тайната, да намери отговор на въпросите „как“ и „защо“, тъй че неизвестното да стане факт, който може да се обобщи и докаже научно.
Положението, което назряваше, криеше редица неизвестни за трите действащи лица. Греъм не знаеше с какви отчаяни усилия Паола се стремеше да не се откъсне от мъжа си, който пък, погълнат от хиляди планове и проекти, се изолираше все повече. На обед винаги се появяваше, но след пладне рядко излизаше с гостите си. От многобройните и дълги шифровани телеграми от Мексико Паола знаеше, че работите на мините „Харвест груп“ не вървят. Освен това тя виждаше агенти и пратеници на чуждестранните капиталовложители в Мексико, които — винаги забързани и често в най-неподходящото време — пристигаха в стопанството да се съвещават с Дик. Той се оплакваше, че те му отнемат скъпоценно време, без дори да загатва какви въпроси обсъждат.
— Ах! Как бих искала да не си тъй зает — въздъхна тя, седнала на коленете му и притисната до него. Имала беше късмет да го завари сам — това ставаше към единадесет часа преди обед.
Но тя беше прекъснала писмото, което той съставяше, застанал пред диктофона и въздъхна не за друго, а защото Бонбрайт, когото видя да влиза с още телеграми, предупредително се закашля.
— Не искаш ли днес следобед да те повозя с Дъди и Фъди: ще зарежем останалите и ще бъдем само двамата — замоли го тя.
Той поклати глава и се усмихна.
— Днес на обед ще видиш една необикновена по състав компания — обясни Дик. — Ще ти разправя, но не казвай никому. — Той понижи глас, Бонбрайт дискретно си намери работа при картотеката за документация. — Това са хората, които стоят зад петрола в Тампико. Самият Самуелс, председател на „Насиско“, Уишър — човекът, който дърпа конците за акционерите „Пирсън-Брукс“ и нагласи удара със закупуването на железницата по източното крайбрежие заедно с „Тайуана Сентръл“, за да ликвидират „Насиско“ като конкурент; също и големият шеф Матюсън, който представлява интересите на „Палмерстън“ в Америка — нали си спомняш за „Палмерстън“ — английската компания, която се сблъска с хората на „Насиско“ и на „Пирсън-Брукс“; освен това ще присъстват и други. Можеш да си представиш колко зле вървят нещата в Мексико, щом хора като тях са престанали да се самоизяждат и се обединяват.