Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Не се досети и Бонбрайт, който една сутрин, малко преди обяд, пишеше телеграма под диктовката на Дик, че господарят му се приближи до прозореца не случайно, а защото от алеята долетя далечен шум от копита. Не за пръв път през последните преди обеди Дик, както крачеше из стаята, се приближаваше до прозореца и с привидна разсеяност поглеждаше ездачите, които се завръщаха към коневръза от предиобедна разходка и за последен път пришпорваха конете. Но тая сутрин, преди още да се бяха откроили в далечината първите силуети, той знаеше кого ще види.
— Няма опасност за Брекстън — продължи той да диктува, без да промени тона си, с поглед, устремен към пътя, откъдето ездачите щяха да се зададат. — Ако стигне до провал, той може да се прехвърли през планините в Аризона. Срещнете се незабавно с Конърс. Брекстън е оставил на Конърс подробни инструкции. Утре Конърс ще бъде във Вашингтон. За всякакви инициативи ми съобщавайте най-подробно — подпис.
По алеята се зададоха Сърна и Алтадена, те препускаха редом. Дик не се бе излъгал. Той видя ония, които очакваше да види. Зад тях се чуваха викове, смях и шум от много копита, което показваше, че останалите ги следват по петите.
— А следната телеграма, мистър Бонбрайт, съставете, моля, по шифъра Харвест — продължи делово Дик, като си казваше наум, че Греъм е добър ездач, но не много добър и би трябвало да му се даде кон, по-тежък от Алтадена. — Адресирайте я до Джеръми Брекстън. Изпратете я в две копия по различни пътища — тъй ще има по-голяма вероятност да стигне до него…
ГЛАВА XX
И този път многобройните гости, които бяха залели Голямата къща, си заминаха. Често се случваше по обед и вечеря на масата да седнат само двамата мъже и Паола. Вечер Греъм и Дик имаха навика да поприказват, преди да отидат да спят, а Паола, вместо да свири както друг път нежни мелодии на пианото, сядаше до тях, свела глава над някоя изящна бродерия, вслушана в разговора.
Между двамата мъже имаше много общо. В известен смисъл те бяха живели по един и същи начин и приемаха живота еднакво. Философията им беше по-скоро сурова, отколкото сантиментална, и двамата бяха реалисти. Паола доби навика да ги нарича „сурови реалисти“.
— Да, да — смееше се тя, — разбирам мирогледа ви. И на двамата ви е провървяло, искам да кажа — провървяло ви е физически. Здрави сте. Издръжливи сте. Можете да понасяте несгодите. Устояли сте там, където другите, по-малко издръжливите, са загивали. Дори африканската треска сте преживели и сте погребвали другарите си. Ето например този нещастник в Крипъл Крийк, който се разболял от пневмония, казвате, че той издъхнал, преди още да го свалите в долината. А защо вие не се разболяхте от пневмония? По силата на някаква върховна справедливост? Или защото сте живели по-добродетелно? Защото сте се бояли повече от опасностите или сте вземали повече предпазни мерки?
Тя поклати глава.
— Не. Защото сте били по-щастливи — искам да кажа — по рождение. Родили сте се здрави, издръжливи. Ето Дик е погребал трима щурмани и двама механици в Гваякил. Погубила ги жълтата треска. А защо вирусът на жълтата треска не погубил и Дик? Същото се отнася и до вас, широкоплещести и широкогърди мистър Греъм. Защо през последното ви пътуване в блатата е загинал вашият фотограф, а не вие? Хайде, признайте защо. Колко тежеше той? Широки ли бяха раменете му? Каква беше гръдната му обиколка? Ноздрите му големи ли бяха? Имаше ли съпротивителна сила?
— Тежеше сто тридесет и пет фунта — призна Греъм съжалително. — В началото изглеждаше напълно здрав и в добра форма. Струва ми се, че смъртта му изненада повече мен, отколкото него самия. — Греъм поклати глава. — Но причината не се крие в малкото му килограми и дребния му ръст. При равни други условия дребните хора обикновено проявяват по-голяма издръжливост. И все пак вие вярно посочихте причината. Оказа се, че не е имал вродена физическа издръжливост, достатъчно съпротивителна сила. Вие, Дик, знаете какво искам да кажа, нали?
— Да — подкрепи го Дик. — Някои боксьори например имат такова сърце и такива мускули, че издържат по двадесет-тридесет или четиридесет рунда. Ето на, и сега в Сан Франциско има стотици младежи, които мечтаят за слава на ринга. Видял съм мнозина от тях. Всички изглеждат добре, имат хубаво телосложение и са здрави, млади и пъргави като пружина. При това горят от желание да се проявят. А от всеки десет само един издържа десет рунда. Не че ги побеждават противниците им. Самите те не могат да издържат. Мускулите и сърцата им не са направени от първокласни тъкани. Те просто не са създадени за десетрундова бясна скорост и напрежение. Някои се сгромолясват още в четвъртия или петия рунд. От четиридесет трудно ще се намери и един, който да издържи пълни двадесет рунда, в които непрекъснато нанася и получава удари, преминава от нападение в отбрана „клинч“ и така рунд след рунд, с едноминутни почивки след всеки три минути бой, докато изтече цял час. А младеж, който може да издържи четиридесет рунда, се намира един на десет хиляди — такъв като Нелсън, Ганс и Уолгъст.