Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— Да отидем следобед на езда, Червени облако — замоли Паола мъжа си. — Забрави твоите мрачни мисли, прати по дяволите юрисконсултите, мините и добитъка.
— С удоволствие, стига да можех, Поли — отговори той. — Но не мога. Трябва да взема колата и да карам с пълен газ до Бъкай. На язовира е станало нещо неприятно. Съобщението дойде точно преди обяд. Изглежда, че земните пластове не са много здрави и са се пропукали от експлозиите — сигурно са сложили повече динамит. А с две думи казано, и най-хубавият язовир нищо не струва, ако дъното му пропуска вода.
След три часа Дик се завърна от Бъкай. Той забеляза, че Паола и Греъм са излезли сами на езда — нещо, което се случваше за първи път.
Пристигнаха с две коли семействата Уейнрайт и Коулън, тръгнали на едноседмично пътешествие до Ръшън Ривър. Отбиха се за един ден в Голямата къща и по този случай Паола устрои излет с четворния впряг до Лос Баньос Хилз. Тръгнаха сутринта и Дик не можеше да ги придружи. Но въпреки че диктуваше спешни писма на Блейк, той прекъсна работата си, за да ги изпрати. Провери сам дали хамутите и тегличите са в пълна изправност, накара някои да сменят местата си и настоя Греъм да се настани на предната седалка, до Паола.
— Нека да има до нея здрава мъжка ръка в случай на нужда — поясни Дик. — Веднъж с очите си видях как спирачният лост не издържа по един наклон и последствията бяха не особено приятни за пътниците. Неколцина от тях си счупиха вратовете. А сега, за да бъдете спокойни, въпреки че ще кара Паола, ще ви изпея една песничка:
Всички се разсмяха, а Паола даде знак на слугите да освободят главите на конете. Тя опита дали четирите чифта юзди са еднакво изопнати, след това ги отпусна малко, за да могат конете да се нагласят добре във впряговете, тъй че всеки да тегли колкото другите.
Сред смеха и шегите, с които заминаващите обсипваха Дик, те не забелязваха нищо друго освен свежото утро, обещаващо хубав ден, и приветливия домакин, който им пожелаваше добър път. Но Паола, вместо да сияе от радост, че ще кара четворка бързи коне, изпитваше смътна тъга — пред очите й беше Дик, който не идваше с тях. Засмяното му лице накара Греъм да почувствува угризение на съвестта, че вместо да замине накрай света още с първия влак или параход, той все още беше тук, седнал до тази единствена за него жена.
Веселата усмивка на Дик мигом угасна, щом тръгна обратно към къщата. В десет и няколко минути той спря да диктува. Мистър Блейк стана да си върви, но се поколеба и каза малко стеснително:
— Бяхте ми поръчали, мистър Форест, да ви подсетя за коректурите на книгата ви за породата късороги говеда. Вчера получихме втора телеграма — настояват да побързаме.
— Няма да мога да се справя и с тях — отвърна Дик. — Ако обичате, коригирайте ги вие, а след това ги предайте на мистър Менсън, да прегледа само за фактически грешки; кажете му непременно да провери родословното дърво на Кинг ъв Девън, след това можете да ги изпратите.
Дик приемаше управителите и надзирателите обикновено до единадесет часа. Но този път успя да се освободи петнадесет минути по-късно, защото завеждащият рекламния отдел, мистър Питс, му бе донесъл проектокаталог за първото годишно изложение на стопанството. В това време мистър Бонбрайт вече пристигна с телеграмите и докато свършат, стана обед.
За първи път останал сам, след като четворката отпътува, Дик излезе на верандата, където спеше, и пристъпи към окачените на стената барометри и термометри. Но беше дошъл да види не уредите, а усмихнатото женско лице, окачено над тях в кръгла дървена рамка.
— Паола, Паола — каза той гласно, — ще изненадаш ли себе си и мен след толкова години? Ще се впуснеш ли в лудории, когато трезвият разум на средната възраст чука на вратата?
Възнамеряваше да язди следобед и затуй обу ботуши с шпори. Обърна се към портрета и рамката и с няколко думи изказа мислите, които се въртяха в главата му докато се приготвяше.
— Играта трябва да се играе — промърмори той, а малко след това, преди да излезе, добави: — На открито поле и без снизхождение… При равни условия.