Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Катон тъкмо се бе качил на коня си пред къщата, приготвяйки се да отиде в главния щаб, когато конят на Брайън долетя в галоп откъм чакълестия насип.
Катон не можеше да повярва на очите си. На седлото пред Брайън седеше гола жена, а зад него се бе свила Фийби, с побеляло лице и стиснати зъби.
Брайън дръпна юздите така неочаквано, че конят подскочи, вдигна се на задни крака и Фийби едва не излетя през задницата му. Тя успя да се спаси навреме, скочи настрана и се приземи сравнително благополучно на краката си.
— Катон… милорд… „търсачът на вещици“ дойде. Хванаха ни и ужасно нараниха Мег.
Зъбите й непрекъснато тракаха и Катон едва успяваше да различи думите.
Той слезе от коня си и автоматично обгърна раменете й, когато тя се хвърли към него. Огледа се, търсейки кой ще му даде смислено обяснение.
— Какво става, Брайън?
Брайън слезе от коня почти нехайно.
— Бях достатъчно наблизо, за да се притека на помощ, милорд. „Търсачът на вещици“ беше повел тълпата към реката. Бяха хванали тази жена…
— Която ще е много благодарна, ако някой има приличието да й даде нещо да се покрие — намеси се Мег с остър глас.
— О, Мег, как можах да забравя. Вземи това. — Фийби се изтръгна от ръката на Катон и свали наметалото си. Подаде го на Мег. — Много ли те нараниха? — запита тя загрижено. — Не можех нищо да направя…
— Струва ми се, ти направи всичко, което трябваше — обади се отново Мег, увивайки се в наметалото на Фийби. — Не ме давиха в ледената река, нали?
Тя се опита да се усмихне, но устата й се бе вкочанила и по тялото й пробягваха силни тръпки.
— Коя е тази жена? — запита Катон.
— Аз сама мога да отговоря, лорд Гранвил — заяви Мег с невероятно твърд тон. — Онова копеле, „търсачът на вещици“, не ми е изтръгнал езика. Тук наоколо ме познават като госпожа Мег, лечителката.
Катон започна да схваща. Фийби бе казвала, че има такава приятелка в селото. Приятелка, с която бе забранил да се среща.
Жената изглеждаше едва жива, увита само в наметалото на Фийби.
— Елате, трябва да се стоплите.
Той я свали от седлото, но когато я сложи на земята, коленете й се подкосиха и тя щеше да падне, ако той не я бе подхванал.
— Ей ти там! Войникът! — Той повика един от войниците, които наблюдаваха сцената с нескривано любопитство. — Внеси госпожа Мег в къщата. Кажи на госпожа Бисет да се погрижи за нея.
— О, спасили сте се! — извика Оливия, нахълтвайки в двора, след като беше минала през фермата на имението. Двете хрътки тичаха пред нея. — Мег много ли е зле?
Тя дишаше учестено, лицето й бе побеляло, а устните толкова бледи, че изглеждаха почти сини.
— Оливия! Какво се е случило? Болна ли си? — Катон изгледа разтревожено дъщеря си. — Кажи ми какво става.
Той бе предал Мег на войника и се наведе, за да хване студените ръце на Оливия.
— О, толкова беше страшно — изхлипа Оливия. — Бяхме в к-колибата на Мег, когато „търсачът на вещици“ д-дойде за нея. Хванаха и Фийби, затова трябваше да я спася, когато я бяха вързали на кола за бичуване на поляната, но не можахме да спасим Мег да не я бодат с иглите и тогава… тогава… — Оливия се поколеба за секунда. — Брайън беше при реката и ги пресрещна с коня, и спаси Мег.
Катон слушаше задъханото обяснение с учудване, примесено с ярост.
— Вързана на селската поляна? — почти изрева той. Жена му вързана на селската поляна! Пусна ръцете на Оливия и се обърна към Фийби.
— Моля те… не беше за дълго — каза Фийби, снишавайки се от звука на гласа му. Не би могла да понесе гнева му… не сега. Трепереше и коленете й се подгъваха; сега вече нуждата да се действа бе отминала.
— Наистина не беше за дълго — изрече тя с умоляващ глас. — Трябва да се погрижа за Мег.
Обърна се и понечи да последва войника в къщата. Катон стисна ръката й в желязна хватка.
— Никъде няма да ходиш, докато не ми обясниш какво става тук. Нищо не разбирам.
— Фийби не беше виновна, сър — намеси се пламенно Оливия. — Наистина н-не можете да я обвинявате. Тя беше толкова смела. Хванаха я, защото се опита да защити Мег.
— Хванали са те като вещица!
Най-накрая Катон разбра. Стисна раменете на Фийби и за секунда й се стори, че ще я раздруса пред всички.
— Казах ти какво ще стане. Казах ти, че ако не направиш нещо…
Гласът й се задави от сълзи и тя притисна ръка към гърлото си, впивайки в него неестествено блесналите си в ярост очи.