Удоволствието на краля
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Удоволствието на краля». Краткое содержание книги:
— Не е благоприлично да яздиш без седло.
— Често яздя така.
— Но не и в бъдеще, миледи.
Започваше да съжалява, че дойде. Усещаше, че температурата й се покачва от близостта му. Направи крачка встрани, погали носа на коня, и, без да го погледне, заяви решително:
— Не си мисли, сър, че след такова дълго отсъствие ще се появиш в живота ми и ще ме учиш как да правя това или онова!
— Не, Тиболд! — извика на един от младежите Дейлин. — Концентрация, момко, това му е майката, както каза графът!
Без да помисли, водена единствено от импулса да увеличи разстоянието между себе си и своя съпруг, Даниел тръгна към линията с мишените.
— Даниел! — извика Ейдриън. — Върни се, може да пострадаш!
Тя обаче не му обърна внимание. Приближи се до Тиболд и взе от него лъка и стрелите, така както бе постъпил само преди малко самият Маклаклън.
— Съгласна съм, че основното е концентрацията. В битката не трябва да обръщаш внимание на бъркотията наоколо.
Молеше се да не се провали, докато изучаваше мишената и се прицелваше. Господ беше с нея! Стрелата полетя и изписа красива дъга. Все пак беше учила с кралски син и бе имала най-добрите учители. На устните й се появи самодоволна усмивка, когато порази изключително точно целта. Мъжете я аплодираха. Тя се усмихна и им благодари, като се завъртя, за да кимне на всеки един. Направи й впечатление, че съпругът й я наблюдава със скръстени пред гърдите ръце и без никаква изненада. Явно бе очаквал от нея абсолютната точност в стрелбата и сега просто я изчакваше нетърпеливо да се покаже пред хората му.
— Съревнование! — извика внезапно някой. — Между господаря и господарката!
„Е, това вече не го очакваше!“ — помисли си със задоволство Даниел. Но за нейно изумление той сви рамене, отпусна ръце и се приближи, за да вземе лъка и колчана със стрелите от своя оръженосец. В същото време на нея й дадоха друг лък и колчан. Неколцина изтичаха до мишената, за да начертаят по-дребни цели, както се полагаше при съревнование между такива опитни противници. След това младоженците застанаха един до друг, а останалите се оттеглиха.
— Започни! — извика бодро Ричард Хънтингтън, който бе решил, че е ръководителят на играта.
Даниел погледна към Ейдриън. Той кимна едва забележимо.
— Първо дамите. Въпреки че при дадените обстоятелства давам доста щедро това определение.
Графинята се усмихна и, без да обръща внимание на закачката, се прицели. Стрелата попадна съвсем близо до центъра. Последваха приветствия в нейна чест.
— Страхотно постижение за една съпруга! — Маклаклън опъна лъка и се прицели. — Представи си, че си бедно селско момиче. Какво ли щеше да стане, ако мъжът ти се прибере след прекарания в тежък труд ден на полето и поиска да вечеря, а вместо това те завари с лък в ръка.
— Но, сър, аз не съм родена бедна, а управлявам замък. Което, както изглежда, правя добре, тъй като мога да се сравнявам дори с теб.
Стрелата му полетя. И също като нейната се заби почти в самия център. Мъжете нададоха отново весели възгласи.
— Миледи! — окуражи я Ричард.
Даниел извади нова стрела и опъна лъка.
— Уви, миледи — заразсъждава Ейдриън, — без съмнение си богата графиня, но не за да управляваш крепост, а да служиш на господаря, който е роден да управлява!
Младата жена пусна стрелата. За нейно изумление тя се заби точно между другите две. Присъстващите ахнаха. Беше изненадала дори самата себе си. Това бе наистина невероятно попадение. Последвалите приветствия този път бяха примесени с предупреждения към Маклаклън.
— Милорд! Това е невъзможно!
Даниел се усмихна мило.
— Уви, милорд. Каквато и да съм, все още не се е родил господарят, който ще ме управлява.
Съпругът й се усмихна. Златните му очи пламтяха.
— Това тепърва ще се разбере, любов моя. — После извиси глас и извика уверено към своите хора: — Няма нищо невъзможно, добри ми люде!
Опъна лъка, без да отделя очи от лицето й. Чак след това насочи поглед към мишената. Секундите се точеха като вечност. Стрелата излетя…
И разцепи нейната. Сър Ричард извика възторжено, неколцина хукнаха и се взряха невярващо в попадението.
Даниел също не вярваше на очите си. Усети обаче самодоволния поглед на своя съпруг.
— Е?
— Ами, милорд, ако това беше битка, а ти — моята цел, нямаше да имаш възможност да отвърнеш на удара, тъй като щеше да бъде без значение дали ще пронижа сърцето ти малко по-встрани от центъра!