Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Сейнт Джъстин? — Фрай бе съвсем слисан. — Ама че работа. Нима ни е открил?
— Глупости. На никого не съм казвала какво ще правим. Невъзможно е да ни е открил — лейди Иънгстрийт отпи една стабилна глътка от шишето и намигна лукаво.
— Е, важното е, че ни е открил — каза Хариет. — Знаех си, че ще ни намери.
Епългейт изглеждаше ужасно блед, но въпреки това сега изправи решително рамене.
— Не се бойте, Хариет. Аз ще ви пазя от него.
Хариет доста се разтревожи от храброто му изказване. Само това й липсваше сега. Знаеше отлично, че Гидиън съвсем няма да е доволен от подобни героични действия от страна на Епългейт.
Пътната им карета бе спряла. Хариет чуваше как кочияшът сърдито разговаря с Гидиън и пита какво означава всичко това.
— Няма да ви задържам много — рече Гидиън. — Мисля, че возите нещо, което ми принадлежи.
Хариет чу тежките стъпки на ботушите му по пътя, което бе знак, че той съвсем не е в добро настроение. Тя погледна спътниците си с предупредително изражение.
— Моля ви, слушайте внимателно — каза тя. — Трябва да ме оставите аз да говоря със Сейнт Джъстин, разбрахте ли?
Епългейт я погледна с негодувание.
— В никакъв случай няма да ви оставя да се изправите сама пред Звяра. За какъв ме мислите?
В този момент вратата на каретата се отвори с трясък.
— Добър въпрос, Епългейт — каза Гидиън с мрачен и заплашителен глас. Видът му не вещаеше нищо добро. Черното му палто се развяваше около него като мантията на зъл магьосник. Лампите от купето осветяваха страшното му белязано лице.
— Най-после, Сейнт Джъстин — нежно каза Хариет. — Чудех се кога най-сетне ще ни настигнете. Кълна се, направихме една толкова приятна разходка. Вечерта е прелестна, не мислите ли?
Погледът му обходи един по един всички присъстващи в купето, след което се спря върху Хариет.
— Е, достатъчно чист въздух ли подишахте, скъпа? — попита той.
— Напълно достатъчно, благодаря — Хариет взе чантичката си и понечи да излее от каретата.
— Не мърдайте, госпожице Поумрой — заповяда храбро Епългейт. — Няма да позволя на този негодник да ви докосне. Ще ви защитавам до последна капка кръв.
— И аз с удоволствие ще помагам на лорд Епългейт да ви защитава, скъпа — извика на свой ред Фрай. — И двамата ще ви защитаваме до последната капка кръв на лорд Епългейт.
— Двама пияни глупаци — измърмори Гидиън. Огромните му ръце обхванаха кръста на Хариет и без никакво усилие я вдигнаха навън от каретата.
— Престанете. Спрете веднага! Няма да го позволя — лейди Иънгстрийт хвърли чантичката си и уцели Гидиън по гърдите. Тя отскочи от там и падна обратно в каретата. — Оставете я, чудовище! Няма да ви я дадем!
— Аха. Ние я спасяваме от вас — обясни Фрай.
Хариет простена от досада.
— Господи! Знаех си, че ще се получи толкова неудобно положение.
— Ще се получи нещо повече от неудобно положение, Хариет — Гидиън понечи да затвори вратата на каретата.
— Ей, вижте какво — извика Епългейт, като бутна вратата, за да я отвори отново. Сега храбро погледна Гидиън, с гняв в очите. — Не можете да я вземете просто така.
— Кой ще ме спре? — тихо попита Гидиън. — Може би вие?
Епългейт изглеждаше по-решителен и непоколебим от всякога.
— Точно така, аз ще ви спра. Ще посветя живота си на доброто на госпожица Поумрой. Обещал съм да я пазя и ще го направя.
— А така! Давай, момче! — Фрай нададе пиянски рев. — Не оставяй Звяра да я докопа с мръсните си лапи. Защити я с цената на собствената си кръв, Епългейт. Аз ще съм точно зад теб!
— И аз! — извика на свой ред и лейди Иънгстрийт с писклив и някак завален глас.
— По дяволите! — измърмори Гидиън.
Епългейт не обърна никакво внимание на другите двама. Наведе се напред и заговори през отворената врата:
— Говоря сериозно, Сейнт Джъстин. Няма да ви позволя да вземете госпожица Поумрой просто ей така. Настоявам веднага да я оставите и да се оттеглите.
Гидиън се усмихна с онази бавна, студена усмивка, при която се показваха зъбите му и белегът му ужасно се изкривяваше.
— Бъдете спокоен, Епългейт, ще имате възможност да обосновете възраженията си, когато поискам удовлетворение за тази история.
Епългейт примигна няколко пъти, докато истината бавно си проправяше път към съзнанието му. После лицето му стана мораво. Но не отстъпи.
— Както желаете, сър. Готов съм да приема предизвикателството ви. Честта на госпожица Поумрой за мен е по-ценна от живота ми.
— Дано да е така — рече Гидиън, — защото тъкмо за него говорим. За живота ви. Сигурно ще изберете пистолети? Или си падате по старомодния начин? Доста време мина, откак за последно използвах шпага, но съвсем ясно си спомням, че при последния си дуел определено спечелих.