Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Тикнър и Ригън седяха в „лекарската зала“ в края на коридора. „Зала“ изглеждаше нелепо име за това опърпано помещение с телевизор със стайна антена тип „заешки уши“. В ъгъла имаше минихладилник. Тикнър го отвори. Вътре се мъдреха два сандвича в кафяви пликове с надписани върху тях имена, което му напомни за първоначалното училище.

Тикнър се отпусна върху канапето с изчерпани сили.

— Мисля, че е време да го арестуваме.

Ригън не отвърна.

— Нещо много си се умълчал, Боб. За какво си се умислил?

Ригън зачеса козята си брадичка.

— За думите на Сейдман.

— Е?

— Не мислиш ли, че имаше логика?

— А, за това, че бил невинен ли?

— Да.

— Всъщност не мисля. И ти се хвана?

— Не знам — произнесе Ригън. — Защо ще си усложнява толкова живота с тези пари? Няма как да знае, че сме научили за компактдиска и сме го проследили по граничния му пропуск, докато не го засякохме в парка „Форт Трайън“. Но дори и да беше разбрал, защо ще се впуска във всичко това? Защо ще скача в движеща се кола? Господи, извади късмет, че не се преби. За пореден път. Което ни връща обратно към първоначалната стрелба и първоначалния ни проблем. Ако той и Рейчъл Милс са извършили това заедно, защо тогава той едва отърва кожата? — Ригън поклати глава. — Има прекалено много празноти.

— Които запълваме една по една — подчерта Тикнър.

Ригън не изглеждаше толкова убеден.

— Виж само колко пера отскубнахме днес, като установихме за съучастничеството на Рейчъл Милс — изтъкна Тикнър. — Просто трябва да я докараме тук и да ги поизпотим двамата.

Ригън отново погледна встрани.

Тикнър тръсна глава.

— Сега пък какво има?

— Счупеният прозорец.

— Онзи на местопрестъплението?

— Да.

— Какво за него?

Ригън изправи рамене.

— Погледни с моите очи, става ли? Нека да се върнем към първоначалното убийство-отвличане.

— В дома на Сейдман?

— Правилно.

— Добре, карай.

— Прозорецът беше счупен откъм външната страна — уточни Ригън. — Навярно оттам извършителят е проникнал в къщата.

— Или — възрази Тикнър — доктор Сейдман го е счупил, за да ни подхлъзне.

— Или е имал съучастник, който го е счупил.

— Именно.

— Но и в единия, и в другия случай доктор Сейдман следва да е свързан със счупения прозорец, нали така? Ако е бил замесен.

— Накъде биеш?

— Просто следи мисълта ми, Лойд. Ние смятаме, че Сейдман е замесен. Значи Сейдман е знаел, че прозорецът е бил счупен, за да прилича на ненадейно проникване с взлом. Съгласен ли си?