Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Виждал си Рейчъл преди днешния ден.

— Казах ти…

— Ако не си се виждал или говорил с Рейчъл Милс, как тогава си разбрал, че тя е била федерален агент?

Лени се разсмя. Тикнър се завъртя на пета.

— На какво се смееш?

— Защото, тъпако, жена ми и Рейчъл Милс са приятелки.

Това го обърка.

— Какво?

— Жена ми и аз поддържаме непрекъснато връзка с Рейчъл. Ние ги запознахме навремето. — Лени отново се разхили. — Това ли ти е доказателството?

— Не, не ми е това доказателството — сряза го Тикнър, вече отбранително. — Разказът ти за получаването на обаждане за откуп, за това, че уж си се свързал със старо гадже, да не си мислиш, че ще мине?

— Защо? — попитах аз. — Какво, според теб, се е случило?

Тикнър не отвърна.

— Смяташ, че аз съм го извършил, така ли? Че това е поредният сложно изпипан план да пипна още два милиона долара от тъста ми?

Лени се опита да ме възпре.

— Марк…

— Не, чакай да се доизкажа. — Опитвах се да въвлека Ригън в разговора, но той продължаваше да се разсейва, тъй че впих погледа си в Тикнър. — Наистина ли смяташ, че аз съм режисирал това? Че тогава защо ще минавам през всичките тези машинации с някаква си среща в парка? Откъде бих могъл да знам, че ще ме проследите дотам — по дяволите, все още не съм разбрал как сте го сторили. Защо ще се пъна да скачам върху някаква кола по този начин? Защо просто да не взема парите и да ги скрия, а сетне да скалъпя някаква история за пред Едгар? Ако съм разигравал постановка, аз ли съм наел онзи мъж с фланелата? Защо? Защо да включвам още някого, че и крадена кола? Не виждаш ли, че е неправдоподобно?

Пак хвърлих поглед към Ригън, който не клъвна.

— Инспектор Ригън?

Но той каза само:

— Не си прям с нас, Марк.

— Защо? — попитах. — Защо да не съм прям с вас?

— Твърдиш, че преди днешния ден не сте разговаряли с госпожица Милс по телефона от колежанските години.

— Да.

— Разполагаме с извадка от телефонните разговори, Марк. Три месеца преди жена ти да бъде убита, е проведен телефонен разговор от дома на Рейчъл до твоя дом. Искаш ли да обясниш това?

Обърнах се за помощ към Лени, но той само ме фиксираше с поглед. Нищо не разбирах.

— Виж — казах, — имам номера на мобилния телефон на Рейчъл. Нека й се обадим и да разберем къде е.

— Направи го — натърти Тикнър.

Лени вдигна слушалката на болничния телефон до леглото ми. Дадох му телефонния номер. Видях, че го набра, без все още да разбирам какво става. Телефонът звънна шест пъти, преди да чуя гласа на Рейчъл, който казваше, че не може да отговори на повикването и да й оставя съобщение. Така и направих.

Ригън най-сетне се отлепи от стената. Примъкна един стол до леглото ми и седна.

— Марк, какво знаеш за Рейчъл Милс?

— Достатъчно.

— В колежа сте били двойка?

— Да.

— Колко дълго?

— Две години.

Той разпери ръце с широко отворени очи.

— Разбираш ли, ние с агент Тикнър все още не сме наясно защо си й се обадил. Добре, били сте гаджета преди време. Но ако не сте имали контакт помежду си — той сви рамене, — защо точно на нея?