Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Казваш, че все още чувстваш Рейчъл близка? — подхвана той.

— На този въпрос беше отговорено — вметна Лени.

— Продължаваш ли да я обичаш?

Лени не допусна въпросът да мине без коментар.

— Сега пък на Ан Ландърс ли се правиш, инспектор Ригън? Какво общо има всичко това с дъщерята на моя клиент?

— Изтърпи ме.

— Не, инспекторе, няма да те изтърпя. Въпросите ти са пълна глупост. — Отново поставих ръка върху рамото на Лени. Той се обърна към мен. — Искат да им кажеш „да“, Марк.

— Знам това.

— Надяват се да използват Рейчъл като мотив за убийството на жена ти.

— И това знам. — Погледнах към Ригън. Припомних си усещането, когато за пръв път срещнах Рейчъл в „Стоп-енд-Шоп“.

— Още ли мислиш за нея? — запита Ригън.

— Да.

— А тя още ли мисли за теб?

Лени нямаше намерение да се предаде така лесно.

— Откъде, по дяволите, може да знае това?

— Боб? — За пръв път се обръщах към Ригън на малко име.

— Да.

— Какво се опитваш да постигнеш с това?

Ригън заговори тихо, почти съзаклятнически:

— Нека те попитам още веднъж — преди случката в „Стоп-енд-Шоп“, виждал ли си Рейчъл Милс, откакто скъсахте в колежа?

— Мили боже — въздъхна Лени.

— Не.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Не е имало никакви контакти?

— Дори не са си пращали бележчици в учебната зала — подхвърли Лени. — Хайде стига най-сетне!

Ригън се отдръпна от мен.

— Посетил си частна детективска агенция в Нюарк да питаш за някакъв компактдиск.

— Да.

— Защо точно днес?

— Май не те разбирам.

— Жена ти е мъртва от година и половина. Откъде този внезапен интерес към компактдиска?

— Току-що го открих.

— Кога?

— Онзи ден. Беше скрит в мазето.

— Значи не си имал представа, че Моника е наемала частен детектив?

Отне ми известно време, за да отговоря. Замислих се какво бях научил след смъртта на красивата си съпруга. Тя посещаваше психиатър. Беше наела частен детектив. Беше скрила откритите от него факти в мазето. Аз си нямах представа. Замислих се за моя живот, за любовта към работата ми, за желанието ми да продължа да пътувам. Разбира се, че обичах дъщеря си. Гуках й, не можех да повярвам, че ми се е случило подобно чудо. Бих умрял и убил, за да я защитя. Но трябваше ли да си сложа ръка на сърцето, си давах сметка, че не бях приел всички промени и жертви, които тя донесе в живота ми. Какъв съпруг бях? И какъв баща?

— Марк?

— Не — произнесох тихо. — Не знаех, че е наела частен детектив.

— Имаш ли представа защо го е направила?

Поклатих глава. Ригън се отдръпна. Тикнър извади кафява папка.

— Какво е това? — запита Лени.

— Съдържанието на компактдиска. — Тикнър се взря в мен за пореден път. — Никога не си виждал Рейчъл, така ли? Освен онзи път в супермаркета?

Не си направих труда да отговоря.

Без предисловия Тикнър измъкна една снимка и ми я подаде. Лени побърза да си сложи тесните като полумесеци очила за четене и се надвеси над рамото ми. Повдигна глава, за да погледне надолу. Снимката беше черно-бяла. Беше на болницата „Вали“ в Риджуд. Отдолу беше отпечатана дата. Снимката бе направена два месеца преди стрелбата.