Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

ГЛАВА 29

Надигнах се в леглото.

— Лени?

Той се увери, че вратата е затворена.

— Да — каза той. — Те смятат, че ти си го извършил. Внимавай, според тях с Рейчъл сте го извършили заедно. Били сте любовници. Тя е убила съпруга си — не знам дали мислят, че и ти си замесен — и след това убивате Моника, направили сте Бог знае какво с Тара, а накрая измисляте плана да одерете здравата баща й.

— Това не е логично — изтъкнах.

Лени мълчеше.

— Аз бях застрелян, не помниш ли?

— Знам.

— Значи какво излиза — мислят, че съм се застрелял?

— Не зная. Но повече не бива да разговаряш с тях. Вече разполагат с доказателство. Ти можеш да отричаш връзката си с Рейчъл колкото си щеш, но Моника е имала достатъчно подозрения, за да наеме частен детектив. Сетне, за бога, сам се сети какво става. Частният детектив й доставя материала. Той прави снимките и ги дава на Моника. След което жена ти е мъртва, детето ти изчезва, а баща й е вътре с два милиона. Да се върнем назад година и половина. Баща й е вътре с други два милиона, а ти и Рейчъл лъжете, че не сте били заедно.

— Не лъжем. — Лени не ме поглеждаше. — А какво ще кажеш за всичко, което обяснявах досега? Че никой не е луд да се набутва в такава сложна дандания? Можех просто да отмъкна парите от откупа, нали? Защо ми е да наемам онзи с колата и хлапето? Ами сестра ми? Да не би да си мислят, че и нея съм убил?

— Снимките — произнесе тихо Лени.

— Изобщо не съм знаел за тях.

Той избягваше погледа ми, което обаче не му попречи да се върне към детството ни: „Да, бе“.

— Не, наистина нищо не знаех за тях.

— Действително ли не си я виждал освен онзи път в супермаркета?

— Разбира се, че не. Много добре знаеш. Нямаше да го скрия от теб.

Той дълго обмисля това мое твърдение.

— Би могъл да го скриеш от Лени приятеля.

— Не, нямаше. Но дори и да го бях скрил, няма начин да го скрия от Лени адвоката.

Гласът на Лени беше тих.

— Не каза на никого от нас за предаването на откупа.

Ето какво било.

— Не искахме да се раздухва, Лени.

— Разбирам. — Само че не разбираше. Не го обвинявам. — Още нещо. Как откри компактдиска в мазето?

— Дайна Левински беше у нас.

— Дайна Кифлата?

— Да, никак не й е било лесно — изтъкнах. — Даже нямаш представа.

Лени само махна с ръка на моето съчувствие.

— Не разбирам. Какво е правила у вас?

Разказах му историята. Лени взе да прави физиономии. Когато свърших, аз бях този, който попита: „Какво?“

— Казала ти е, че вече е по-добре? Че е омъжена?

— Да.

— Това са глупости.

Спрях се.

— Откъде знаеш?

— Върша адвокатски услуги на леля й. От осемнайсетгодишна Дайна Левински ту влиза, ту излиза от лудници. Даже преди няколко години е излежала някакъв срок за нападение в раздразнено състояние. Никога не се е омъжвала. Съмнявам се и да е имала самостоятелна изложба.