Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Не я слушайте — намеси се отново Джил Харисън. — Тя е уморена и раздразнена от пътуването и часовата разлика.
— Глупости — възрази дъщерята. — Ашли е мацка, която се залепва за богати мъже.
— Колко добре я познавате и двете? — попита Грейс.
— Срещала съм я веднъж — даже и това ми е много — отговори момичето.
— Според мен е прекрасно момиче — отвърна Джил. — Тя е интелигентна, добре възпитана — можеш да говориш с нея, да проведеш смислен разговор. С мен винаги е била много мила.
— Познавате ли семейството й? — запита ги Грейс.
— Горката, няма друго семейство освен симпатичния й чичо от Канада — отговори майката. — Родителите й са загинали в автомобилна катастрофа по време на ваканция в Шотландия, когато тя е била на три години. Отгледали са я осиновители, които страшно са я тормозели. Първо са живели в Лондон, после са се преместили в Австралия. Когато поотраснала, осиновителят й многократно се опитал да я изнасили. Напуснала ги, когато станала на шестнайсет, и заминала за Канада — в Торонто, — където я приели чичо и леля й — доколкото знам, леля й е умряла наскоро и тя го преживява много тежко. Мисля, че Брадли и съпругата му са единствените хора, които са се държали човешки с нея. Тя е трябвало да се справя сама в живота. Наистина й се възхищавам.
— Пфу! — изсумтя Карли.
— Защо казвате това? — попита я Грейс.
— Защото не мисля, че беше истинска, когато се запознах с нея. А след като я видях днес, ми се струва още по-неистинска. Не мога да го обясня, но тя не обича брат ми. Знам го. Може страшно много да е искала да се омъжи за него, но това не е същото, като да го обича. Ако искрено го обичаше, нямаше да се подложи на целия този цирк днес, щеше да е прекалено разстроена.
Грейс я погледна с нарастващ интерес.
— Разбирате ли? — попита го тя. — Говоря ви като жена. Може би жена, уморена от пътуването, както казва майка ми. Но жена. Грижовна жена, която обича брат си. За разлика от неговата годеница, която е кучка, дошла от ада.
— Карли!
— О, разкарай се, мамо.
52
След като Ашли си тръгна от апартамента, все още бясна, Марк включи телевизора с надеждата да хване местните новини. Пробва и радиото, но точно беше минало седем часът и ги беше изпуснал.
Преоблечен в джинси, маратонки, спортна блуза и тънък анорак, с ниско нахлупена на челото бейзболна шапка, той се тресеше от нерви и от свръхдозата кофеин. Вече беше изпил две големи чаши силно кафе в опити да изтрезнее, а в момента довършваше трета. Изпи и последните капки и се запъти към входната врата на апартамента си. Точно когато я стигна, телефонът иззвъня.
Бързо се върна в дневната и погледна дисплея на телефона. Непознат номер. След моментно колебание вдигна слушалката.
— Обажда се Кевин Спинела от „Аргъс“. Бих искал да говоря с господин Марк Уорън.
Марк изруга наум. Ако мисълта му беше по-бистра, можеше да каже, че Марк Уорън го няма, но вместо това се чу да изрича:
— Да, на телефона.
— Господин Уорън, добър вечер, извинявам се, че ви безпокоя в събота вечер. Обаждам се във връзка със съдружника ви Майкъл Харисън. Отидох на сватбата, която трябваше да се състои този следобед в църквата „Вси светии“ в Патчам. Вие бяхте кум и сметнах, че не е уместно да ви досаждам в църквата, но се чудя дали мога да поговоря малко с вас сега?
— Ъ… да, да, разбира се.
— Доколкото разбрах, Майкъл Харисън е изчезнал на ергенската си вечер, когато се случи онази ужасна катастрофа. Любопитно ми е защо вие като кум не присъствахте?
— На ергенската вечер?
— Точно така.
— Трябваше да бъда, разбира се — отговори Марк спокойно, като се опитваше да звучи приятелски и всичко да изглежда съвършено нормално. — Бях извън града, на север, имах среща по работа — бях планирал всичко така, че да се върна навреме, но полетът ми закъсня заради мъглата — обясни той.
— Къде беше срещата?
— В Лийдс.
— А, ясно. Случват се такива неща, това е проблемът на тази страна.
— Абсолютно! — съгласи се Марк с чувството, че започва да установява приятелски отношения.
— От полицията научих, че нямате никаква представа какво е било запланувано за ергенската вечер. Така ли е?
Марк замълча за момент. Мислеше. Внимателно.
— Не отвърна той. — Това не е съвсем вярно. Искам да кажа, че изобщо не е вярно. Бяхме планирали да отидем на обиколка по кръчмите.
— Обиколка по кръчмите! Да, добре. Но не е ли кумът този, който организира ергенската вечер?
— Да, така мисля.
— Но вие не сте организирали тази ергенска вечер?
Марк се опита да събере мислите си. В главата му звъняха предупредителни камбанки.