Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
— Бобо! Ела тук! Бобо!
Показа служебната си карта на жената, която разпозна от несъстоялата се сватба този следобед.
— Госпожо Харисън? Аз съм старши детектив Грейс от брайтънската полиция, а това е служителка на отдела по семейни въпроси, която сме определили за вас и госпожица Харпър, казва се полицай Бъкли. Ако имате нужда от нещо, тя ще ви помогне.
Боса, с елегантно фризирана сребристосива коса, облечена в изискана синя рокля с бял кант и лъхаща на цигарен дим, тя се усмихна за кратко на полицайката, а сетне изгледа уплашено Грейс и той моментално изпита съжаление към нея.
— Да, помня ви — вие бяхте на приема този следобед.
— Може ли да поговоря с вас за малко?
Очите й бяха зачервени от сълзи и с размазан грим.
— Намерихте ли го? Намерихте ли сина ми?
Той поклати глава отрицателно.
— Страхувам се, че не, съжалявам.
След момент на колебание тя каза:
— Искате ли да влезете?
— Благодаря.
Грейс я последва в малка всекидневна и се настани на креслото, което тя му посочи, близо до незапалената имитация на камина.
— Искате ли нещо за пиене? Чаша вино? Кафе?
— Чаша вода, благодаря — каза Грейс.
— За мен нищо — отвърна полицайката. — Искате ли да ви помогна?
— Не, благодаря ви, много мило от ваша страна.
Кучето го изгледа и изскимтя умолително.
— Бобо, тихо! — заповяда Джил. То тръгна покорно след нея и двамата излязоха от стаята.
Грейс се огледа. На стената имаше репродукция на триптиха на Бош и друга картина на ветрените мелници „Джак и Джил“ в Клейтън, както и голяма снимка в рамка на Майкъл Харисън във фрак, обвил ръка около Ашли Харпър, облечена в дълга вечерна рокля, очевидно заснети на някаква церемония. Следваше друга снимка на малкия Майкъл Харисън с къси панталони на велосипед, както и черно-бяла сватбена снимка на Джил Харисън и покойния й съпруг, предположи той, съдейки по информацията, дадена му от Глен Брансън. Виждаше приликата между Майкъл Харисън и баща му — висок, привлекателен мъж с дълга кестенява коса, достигаща яката на ризата му. По огромните ревери и широките панталони прецени, че е правена в средата на седемдесетте.
Джил Харисън се върна, следвана от кучето, с чаша вода в едната ръка и вино — в другата. Подаде на Грейс водата и седна на дивана срещу него.
— Много съжалявам за днес, госпожо Харисън, сигурно е било много мъчително за вас — подхвана той, след като взе чашата и отпи с удоволствие от студената вода.
В стаята влезе млада жена. Имаше загоряло лице с леко заострен нос, дълга, рошава руса коса и беше облечена с фланелка и джинси. Имаше халки на устата и ушите, както и обица на езика.
— Това е Карли, дъщеря ми. Карли — това са главен инспектор Грейс от управлението за криминални разследвания и полицай Бъкли — представи ги Джил Харисън. — Карли се върна от Австралия за сватбата.
— Видях ви на приема, но нямахме възможност да разговаряме — каза Рой, като се изправи да поеме неохотно подадената ръка и след това седна отново.
— Приятно ми е, Карли — поздрави я Бъкли. Момичето седна на дивана до майка си и обви покровителствено ръка около рамото й.
— Къде бяхте в Австралия? — попита Грейс, опитвайки се да бъде любезен.
— Даруин.
— Не съм бил там. Бил съм в Сидни.
— Една от дъщерите ми живее там — намеси се Линда Бъкли безгрижно в опит да разчупи леда.
Карли сви рамене с безразличие.
— Исках да отменя сватбата и тържеството след това — обясни Джил Харисън. — Ашли беше тази, която настоя. Тя чувстваше…
— Тя е глупава кучка — прекъсна я дъщеря й.
— Карли! — възкликна майката.
— Извинете — заяви Карли. — Всички смятат, че тя е — и тя направи превзето пърхане с ръце като кукла Барби — толкова сладка. Но според мен е пресметлива малка кучка.
— Карли!
Тя целуна майка си по бузата.
— Съжалявам, мамо, но е такава — след това се обърна към Грейс: — На нейно място щяхте ли да настоявате тържеството да се състои?
Грейс, който наблюдаваше и двете, се замисли, преди да отговори.
— Не знам, Карли. Предполагам, че е била между чука и наковалнята.
— Брат ми е най-готиният тип на света — заяви тя. — О, да.
— Явно не харесваш Ашли — отбеляза той, възползвайки се от възможността.
— Не, не я харесвам.
— Защо?
— Мисля, че е прекрасно момиче — намеси се Джил Харисън.
— О, глупости, мамо! Просто отчаяно искаш да имаш внуци. Радваш се, че Майкъл не е гей.
— Карли, не е хубаво да казваш такова нещо.
— Да, ама е истина. Ашли е подла ледена кралица.
Грейс, внезапно развълнуван, се опита да остане невъзмутим.
— Какво те кара да мислиш така, Карли?