Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Хората пред мен си запушиха устата с кърпи, за да не избухнат…
— Е, хайде — каза председателят, — вие чухте, млади човече, какво каза току-що господин Фредерик Ларсан. Как според вас убиецът е изчезнал от онова ъгълче в двора?
Рултабий погледна госпожа Матийо, която тъжно му се усмихна.
— Тъй като госпожа Матийо — каза той — пожела да признае слабостта си към пазача…
— Безделница — извика дядо Матийо.
— Изведете дядо Матийо — нареди председателят.
Изведоха дядо Матийо.
Рултабий продължи:
— Тъй като тя сама си призна вече, мога да заявя, че госпожата често е разговаряла с пазача през нощта, на първия етаж на донжона, в стаята, която преди е служела за параклис. Тези разговори са зачестили в последно време, когато дядо Матийо е бил прикован на легло от ревматизма.
Инжекция морфин, поставена навреме, е осигурявала на дядо Матийо спокойствие и почивка, а на съпругата му — няколко часа, през които тя е могла да отсъствува. Госпожа Матийо е идвала в замъка през нощта, загърната в голям черен шал, за да не я познаят и е приличала на призрак, който неведнъж е смущавал нощите на дядо Жак. Госпожа Матийо се е научила да мяука зловещо като котката на майка Ажну, стара вещица от Сент Женевиев де Боа. Като чуел сигнала, пазачът тутакси слизал при тайния вход, да отвори на своята любовница. Когато започнал ремонтът на донжона, срещите продължили в предишната стая на пазача, в самия донжон, тъй като новата стая, отстъпена временно на този нещастен слуга, в края на дясното крило на замъка, била отделена само с една преграда от домакинството на управителя и на готвачката.
Госпожа Матийо тъкмо си тръгвала от пазача в отлично здраве, когато се разрази драмата в онова ъгълче от двора. Госпожа Матийо и пазачът вече нямали какво да си кажат и заедно излезли от донжона… Научих всички тези подробности, господин председателю, след като огледах следите от стъпките в парадния двор на другия ден сутринта… Берние — портиерът, комуто бях заръчал да вземе пушката си и да застане на пост зад донжона — ще му дам възможност впрочем и сам да ви обясни, — не е могъл да вижда какво става в парадния двор. Той пристигна там малко по-късно, привлечен от изстрелите, и също стреля. И ето че пазачът и госпожа Матийо се озовават сред мрака и тишината на парадния двор. Пожелават си лека нощ, госпожа Матийо се отправя към отворената решетеста портичка, а той се връща да си легне в малката еркерна стаичка в края на дясното крило на замъка.
Тъкмо да стигне до вратата си и проехтяват два револверни изстрела; обръща се обезпокоен; връща се; и вече стига ъгъла на дясното крило, когато някаква сянка се хвърля отгоре му и го удря. Той умира. Трупа му пренасят хора, които си мислят, че държат в ръцете си убиеца, а в същност носят жертвата. Какво прави госпожа Матийо през това време? Изненадана от изстрелите и от придошлите в двора, тя се спотаява, доколкото може, в тъмнината на нощта.
Дворът е широк и бидейки близо до портичката на парка, госпожа Матийо е могла да мине незабелязано. Но тя не е минала. Останала и е видяла как отнасят трупа. Със свито сърце от напълно обяснимата тревога, тласкана от някакво трагично предчувствие, тя е отишла до преддверието на замъка, хвърлила е един поглед към осветената стълба, осветена от фенера на дядо Жак, стълбата, на която е проснато тялото на нейния приятел; видяла е и е изчезнала. Дали е привлякла вниманието на дядо Жак? Така или иначе той е тръгнал заедно с черния призрак, който го е накарал да прекара вече няколко безсънни нощи.
Същата нощ, преди престъплението, той се събудил от крясъците на Божията животинка и забелязал през прозореца черния призрак… Облякъл се набързо и така си обясняваме факта, че пристигна напълно облечен в замъка, където ние пренесохме трупа на пазача.
И тъй, онази нощ в парадния двор той е искал несъмнено на всяка цена да види отблизо лицето на призрака. И го е познал. Дядо Жак е стар приятел на госпожа Матийо. Тя навярно му е признала за среднощните си разговори и го е помолила да я спаси в този труден момент. Окаяно ще е било състоянието на госпожа Матийо, току-що видяла мъртъв своя приятел. Дядо Жак се е смилил и придружил госпожа Матийо през дъбравата и извън парка, отвъд бреговете на езерото, чак до пътя за Епине. Оттам вече са й оставали няколко метра само, за да си влезе в къщи. Дядо Жак се върнал и преценявайки колко е важно съдът да не знае, че любовницата на пазача е била в замъка, се опита да скрие от нас този драматичен епизод, който далеч не беше единственият в тази нощ. Не ми е нужно — добави Рултабий — да искам от госпожа Матийо и от дядо Жак да потвърдят този разговор. Аз зная, че е било така! Ще помоля само господин Ларсан да си спомни, той вече разбира как съм научил всичко, защото ме видя на другия ден сутринта, наведен над една двойна следа, където се виждаха една до друга стъпките на дядо Жак и на госпожата.