Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Но, господин председателю, аз точно това искам: да бъда на разположение на правосъдието… дошъл съм, за да се поставя на разположение на правосъдието… Ако моята поява предизвика малко шум, аз моля съда за извинение… Повярвайте ми, господин председателю, че няма човек, който повече от мен да уважава правосъдието… Но нямаше друг начин да вляза…
И той се разсмя. Всички се разсмяха.
— Отведете го! — нареди председателят.
Но тук се намеси метр Робер. Той извини младия човек и увери съда, че репортерът е действувал от най-добри подбуди. Накара председателя да разбере, че делото трудно може да се лиши от един свидетел, който бе спал в Гландие през цялата тази загадъчна седмица. И най-вече от свидетел, който твърди, че може да докаже невинността на обвиняемия и да каже името на убиеца.
— Ще ни кажете ли името на убиеца? — скептично попита председателят, но вече по-меко.
— Разбира се, господин председателю, нали за това съм дошъл — с готовност отвърна Рултабий.
В залата заръкопляскаха, но енергичното „Ш-ш-ш-т!“ на разсилните възстанови тишината.
— Жозеф Рултабий — каза метр Анри-Робер — не бе съобщен като свидетел, но аз се надявам, че господин председателят ще се възползува от правата си и ще пожелае да го разпита независимо от това.
— Добре — рече председателят. — Ще го разпитаме. Но да свършим първо…
Заместник главният прокурор стана прав:
— Може би ще бъде по-добре — забеляза представителят на прокурорския надзор — младият човек да ни каже веднага името на този, за когото той твърди, че е убиецът.
Председателят се съгласи с иронична резервираност.
— Ако господин заместник главният прокурор придава някакво значение на показанието на господин Жозеф Рултабий, не виждам защо свидетелят да не ни каже веднага името на своя убиец!
Муха да бръмнеше, щеше да се чуе.
Рултабий мълчеше и гледаше със симпатия към господин Робер Дарзак, по чието лице за пръв път от началото на процеса се появи някакво оживление и тревога.
— Е, добре — повтори председателят, — слушаме ви, господин Жозеф Рултабий. Чакаме името на убиеца.
Без да бърза, Рултабий бръкна в джоба на жилетката си и извади оттам огромен солник, погледна колко е часът и рече:
— Господин председателю, мога да ви кажа името на убиеца едва в шест и половина! Разполагаме с цели четири часа!
От залата се понесе шепот на почуда и разочарование. Няколко адвокати се възмутиха: „Той се подиграва с нас!“
Председателят изглеждаше очарован, метр Анри-Робер и Андре Ес бяха отегчени. Председателят каза:
— Стига вече с тази шега. Можете да се оттеглите, господине, в стаята на свидетелите. Трябва да останете на наше разположение.
Рултабий протестира:
— Уверявам ви, господин председателю — извика той с острия си ясен глас, — уверявам ви, че когато ви съобщя името на убиеца, вие ще разберете, че наистина не съм можел да го кажа по-рано от шест часа и половина! Честна дума! Давам ви честната дума на Рултабий!… Но дотогава аз мога да ви дам някои обяснения във връзка с убийството на пазача… Господин Фредерик Ларсан, който ме видя „да работя“ в Гландие, би могъл да ви каже колко грижливо съм изучил тази криминална история. Независимо че мненията ни се различаваха. Аз твърдях, че арестувайки господин Робер Дарзак, е арестувал един невинен, той, разбира се, не се съмнява в моята добронамереност, нито във важността на моите открития, които често бяха в подкрепа на неговите!
Фредерик Ларсан каза:
— Господин председателю, би било интересно да се изслуша господин Жозеф Рултабий, още повече че мненията ни се различават.
Одобрителен шепот посрещна думите на полицая. Той приемаше дуела като добър играч. Схватката обещаваше да бъде интересна — схватка между два интелекта, които се бяха захванали с един и същ трагичен проблем и бяха стигнали до две различни решения.
Председателят мълчеше и Фредерик Ларсан продължи:
— Тъй като сме на едно мнение за удара с нож в сърцето, нанесен от похитителя на госпожица Станжерсон, но не и за изчезването на похитителя от онова ъгълче в двора, ще бъде любопитно да узнаем как господин Рултабий обяснява този последен факт.
— Наистина — съгласи се моят приятел, — ще бъде любопитно!
Цялата зала отново започна да се смее. Председателят строго напомни, че ако това се повтори, ще нареди да се опразни залата.
— Наистина — завърши председателят — не разбирам какво смешно има в тази сложна история.
— И аз! — намеси се Рултабий.