Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Ние наистина сме решени да не оставяме тези дванадесет достойни мъже да допуснат такава тежка съдебна грешка. Наистина съществуват ужасните съвпадения и издайническите следи, необяснимото мълчание от страна на обвинения, загадъчно прекараното време, отсъствието на всякакво алиби — и те успяха да подведат прокуратурата, която след като напразно е търсила истината другаде, е решила да я намери тук. Обвиненията към господин Робер Дарзак са на пръв поглед тъй тежки, че се налага да простим на един тъй опитен, тъй умен и обикновено безпогрешен полицай като господин Фредерик Ларсан, че се е оставил да бъде заслепен от тях. Досега пред следствието всичко говореше против господин Робер Дарзак; днес ние ще го защищаваме пред съдебната комисия и ние ще внесем пред съда толкова светлина, че ще стигне да се освети цялата тайна на Гландие. Защото ние знаем истината.
Ако досега сме мълчали, то е било в интерес на каузата, която искаме да защитим. Нашите читатели не са забравили сензационните анонимни анкети, които ние публикувахме във връзка с левия крак от улица «Оберкампф», с прословутата кражба в «Креди юниверсел» и със «златните кюлчета» от Монетния двор. Те ни караха да предвиждаме истината, преди дори завидно изобретателният Фредерик Ларсан да я бе разкрил напълно. Тези анкети се водеха от нашия най-млад редактор, едно дете на осемнайсет години, Жозеф Рултабий, който скоро щеше да се прочуе. Когато гръмна аферата «Гландие», нашият малък репортер отиде на местопроизшествието, преодоля всички пречки и се настани в замъка, откъдето всички други представители на пресата бяха изгонени. Той търси истината едновременно с Фредерик Ларсан; с ужас откри грешката, в която затъваше геният на известния полицай; напразно се опита да то отклони от погрешната следа, по която бе поел: Големия Фред не склони да приеме уроците на малкия журналист. И ние знаем какво бе струвало това на господин Робер Дарзак.
«И тъй, Франция трябва да знае, светът трябва да знае, че още вечерта, когато господин Робер Дарзак бе арестуван, младият Жозеф Рултабий влезе в кабинета на нашия директор и му каза: „Тръгвам на път. Не мога да ви кажа колко време ще отсъствувам, може би месец, два, три… може би не ще се върна… Ето това писмо… Ако не се върна, в деня, когато господин Робер Дарзак ще се яви пред съда, вие ще отворите това писмо в съда, след показанията на всички свидетели. Договорете се с адвоката на господин Робер Дарзак. Господин Робер Дарзак е невинен. В това писмо ще намерите името на убиеца и… не казвам и доказателствата, защото точно тях отивам да търся, а само обяснението, неопровержимото обяснение за неговата вина.“ И нашият редактор замина. Дълго нямахме известия от него, но един непознат човек се яви при нашия директор преди осем дни, за да му каже: „Действувайте според инструкциите на Жозеф Рултабий, ако се наложи. В това писмо е казана истината.“ Човекът не пожела да ни каже името си.
Днес е 15 януари, денят, в който ще се гледа делото: Жозеф Рултабий не се е завърнал; може би никога вече няма да го видим. Пресата също има своите герои, жертва на дълга, на професионалния дълг, най-първия от всички. В този час може би той е загинал за него. Но ние ще знаем как да отмъстим! Днес следобед нашият директор ще бъде в съда във Версай с писмото, писмото с името на убиеца!»“