Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
В залата процесът се водеше под председателството на господин дьо Року — правник, пропит с всички възможни предразсъдъци на хората от съдийското съсловие, но безкрайно честен. Бяха извикали свидетелите. Бях между тях естествено, както и всички, които по-отблизо или по-отдалеч се бяха докоснали до загадките на Гландие: господин Станжерсон, остарял с десет години, неузнаваем; Ларсан; господин Артър Уйлям Ранс с все същото румено лице; дядо Жак, дядо Матийо, който бе доведен с белезници от двама полицаи: госпожа Матийо, обляна в сълзи; съпрузите Берние, двете болногледачки; управителят на замъка; цялата прислуга; чиновникът от пощенски клон номер 40; железничарят от Епине; неколцина приятели на господин и госпожица Станжерсон и всичките свидетели на господин Робер Дарзак. Имах късмет да бъда изслушан сред първите, което пък ми позволи да присъствувам почти на целия процес.
Излишно е да казвам, че залата беше претъпкана. Адвокати бяха насядали чак до стъпалата на съдийския подиум, а зад съдиите в червени тоги имаше представители на всяка прокуратура от околностите. Господин Робер Дарзак се появи на подсъдимата скамейка между двама полицаи, изправен, тъй спокоен и тъй хубав, че бе посрещнат по-скоро с възхита, отколкото със съчувствие. Той веднага се наведе над адвоката си метр Анри-Робер, който, подпомогнат от своя първи секретар метр Андре Ес — тогава още начинаещ, бе започнал да разлиства своята папка.
Много бяха тези, които се надяваха, че господин Станжерсон ще иде да стисне ръката на обвиняемия, но повикването на свидетелите свърши и те напуснаха залата без тази сензационна демонстрация. Щом съдебните заседатели заеха местата си, хората забелязаха, че те много се интересуват от краткия разговор, който метр Анри-Робер има с директора на „Епок“, който след това седна на първия ред от публиката. Някои се учудиха, че не отиде при свидетелите в отредената за тях стая.
Четенето на обвинителния акт стана почти както винаги, без инциденти. Няма да предавам тук дългия разпит, на който бе подложен господин. Дарзак. Той отговаряше съвсем естествено и загадъчно едновременно. Всичко, което каза, се стори естествено на публиката, всичко, което премълча — ужасно, дори в очите на тези, които чувствуваха, че е невинен. Мълчанието му по онези точки, които ни бяха известни, се обърна срещу него и като че ли тъкмо това мълчание го смазваше окончателно. Той издържа укорите на председателя на съда и на прокурорския надзор. Казаха му, че да мълчи при такива обстоятелства е равносилно на смърт.
— Добре — каза той, — приемам я, но съм невинен!
С онази невероятна ловкост, която създаде доброто му реноме, и възползувайки се от случая, метр Анри-Робер се опита да възвиси характера на своя клиент, дори само с мълчанието му, като намекна за моралния дълг, който единствено героичните души са способни да поемат. Прочутият адвокат постигна само това, че убеди напълно тези, които познаваха господин Дарзак, но останалите бяха раздвоени. Имаше почивка, после започнаха свидетелите, а Рултабий още го нямаше. Щом някоя врата се отвореше, всички очи се отправяха натам, после се преместваха към директора на „Епок“, който си стоеше невъзмутим на мястото си. Най-накрая видяха, че той бръква в джоба си и изважда оттам едно писмо. Последва шумно раздвижване.