Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Не му се виждаше вероятно да успее да се измъкне обратно, от която и да било от тези форми, след като успееше да проумее как точно се сяда в тях, така че Хари изчака прав. И се чудеше дали пък и този ефект не е по някакъв начин предвиден… Дворецът беше нещо изящно и многопластово.
Това трябваше да бъде малка частна среща — така го бяха уверили от канцеларията на Клеон. И все пак там имаше цяла малка армия от аташета, служители на протокола и помощници, които му се представиха, докато Хари преминаваше през няколко все по-натруфени стаи на път за насам. Приказките им също ставаха все по-натруфени. Дворцовият живот се доминираше от надути хора, които винаги се държаха така, сякаш свенливо снемат покривалата от свои скулптури.
Имаше много орнаменти и украшения — архитектурният еквивалент на скъпоценностите и коприната — и дори и най-незначителните прислужници бяха облечени в много достойни зелени униформи. Чувстваше се така, сякаш беше длъжен да говори по-тихо — спомни си неделите на Хеликон и осъзна, че това място някак си му прилича на църква.
После Клеон връхлетя в залата и всички придворни изчезнаха — безшумно изтекоха в скритите изходи.
— Драги ми Селдън!
— Ваш съм, сир — Хари следваше ритуала.
Императорът продължи да го поздравява многословно и да цъка с език, говорейки за очевидния опит за покушение:
— Случайност, без съмнение, не мислите ли? — а после го поведе към голям екран, заемащ цялата стена. Щом махна с ръка, на екрана се появи огромен общ изглед на цялата Галактика — произведение на нов художник. Хари измърмори дължимия израз на възхищение и си спомни какво си мислеше само преди час.
Това беше времева скулптура, която проследяваше цялата галактическа история. В края на краищата дискът беше сбор от отломки, които се въртяха на дъното на гравитационен илюминатор в космоса. Начинът, по който изглеждаше, зависеше от това кои точно очи от милиардите очи на човечеството използва човек. Инфрачервеното можеше да пронизва и да разкрива прашни алеи. Рентгеновите лъчи издирваха локви от яростно пламтящи газове. Радиоантените очертаваха студени брегове от молекули и намагнетизирана плазма. Всички те бяха заредени със значения.
Във въртележката на диска звездите подскачаха и се люлееха под сложни Нютонови удари. Основните ръкави — Стрелец, Орион и Персей — се простираха от центъра нататък и носеха имена, чието значение беше скрито от древността. Във всеки от тях се съдържаше Зона със същото име — вероятно намек за това, че тук някога е била орбитата на древната Земя. Но никой не знаеше, а изследванията не бяха открили нито един очевиден и единствен кандидат. Вместо това дузини светове претендираха за титлата Истинска земя. Много вероятно беше нито един от тях да не е точно това.
Множество светещи знаци небесни ориентири? — сияеха сред витите, преградени спирални ръкави. Красота, неподлежаща на описание — но не и неподлежаща на анализ, помисли си Хари, независимо дали физически или обществен. Само да можеше да намери ключа…
— Поздравявам те за успеха на моя Декрет за идиотите — каза Клеон.
Хари бавно изплува от огромната перспектива.
— Ъ-ъ… моля, сир?
— Твоята идея — първият плод на психоисторията — Клеон забеляза нищо неразбиращата физиономия на Хари и се изкиска. — Вече си забравил, а? Ренегатите, които опустошават и търсят известност чрез своя позор. Ти ме посъветва да ги лиша от самоличност и да наредя оттук нататък да ги наричат Идиоти.
Хари наистина беше забравил за този съвет, но се задоволи да кимне мъдро.
— И работата стана! Тези престъпления намаляха много. А осъдените на смърт се пръскат от гняв и настояват да се прочуят. Великолепна работа, казвам ти.
Студени тръпки полазиха Хари, като чу как примлясна с устни императорът. Небрежно подхвърлено предложение, което изведнъж бяха претворили в конкретна действителност. Малко се потресе.
До съзнанието му стигна, че императорът го пита как напредва с психоисторията. Гърлото му се сви и той си спомни оная Муунроуз с нейните досадни въпроси. Като че ли бяха минали седмици оттогава.
— Работата върви бавно — успя да каже той.
— Без съмнение, тя изисква дълбоки знания за всяка страна на цивилизования живот — рече съчувствено Клеон.
— От време на време — запъна се Хари и твърдо отстрани смесените си чувства.
— Наскоро бях на едно събрание и научих нещо, което ти без съмнение си включил като фактор в своите уравнения.
— Да, сир?
— Твърди се, че самата основа на Империята — освен червеевите дупки, разбира се — е откритието на протоно-бороновото сливане. Никога не бях го чувал, но ораторът рече, че това било единственото велико постижение на древността. И че всеки звездолет и всяка планетарна технология зависят от неговата мощ.