Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

До сряда животът в кантората на Джейк се нормализира. Започнаха отново да се появяват клиенти. Етъл бе особено мила — доколкото бе възможно да е мила една стара досадница. Джейк продължаваше да си върши работата, но болката оставаше. Престана да ходи всяка сутрин в Кафето и отбягваше съда — изпращаше Етъл да внася молби, да прави справки и всичко, което налагаше присъствието му в сградата отсреща. Беше объркан, унизен, разстроен. Трудно му бе да се съсредоточи върху други дела. Мечтаеше за една дълга ваканция, но не можеше да си я позволи. Парите не стигаха, а той нямаше стимул за работа. Прекарваше по-голямата част от времето в кантората, но нищо не му спореше.

Постоянно си мислеше за Карл Лий, затворен в килията само няколко преки по-нататък, и се питаше за хиляден път защо го предаде. Беше го притиснал твърде много за пари, а забравяше, че има други адвокати, готови да се заемат с делото безплатно. Мразеше Маршарфски. Припомняше си десетките случаи, когато го бе виждал да крачи бавно из съдебните зали в Мемфис, тръбейки за невинността на своите клиенти и грубото отношение към тези клети и угнетени хора. Продавачи на наркотици, сводници, продажни политици и хитри местни гангстери. Всички до един виновни, всички заслужаваха многогодишни присъди, а може би и смъртно наказание. Маршарфски бе янки, с противен носов говор, някъде от северните части на Средния запад. Гласът му би подразнил всеки, живеещ на юг от Мемфис. Съвършен актьор, той бе способен да гледа директно в камерата и да хленчи: „Моят клиент е бил малтретиран ужасно от полицията в Мемфис.“ Джейк бе наблюдавал тази сцена десетина пъти. „Моят клиент е напълно, изцяло, абсолютно невинен. Защо трябва да бъде съден? Той е примерен гражданин, редовен данъкоплатец.“ Кои бяха четирите му главни довода? „Обвинен несправедливо от ФБР. Злепоставен от властта. Освен това си е платил дълга. Този път е невинен.“ Джейк го мразеше и доколкото си спомняше, големият адвокат бе изгубил толкова дела, колкото бе и спечелил.

До сряда следобед Маршарфски не бе забелязан в Клантън. Ози обеща да съобщи на Джейк, ако той се появи в затвора.

Окръжният съд щеше да заседава до петък и щеше да бъде проява на уважение, ако Джейк направеше кратко посещение на съдията Нуз и обяснеше обстоятелствата, поради които се оттегля от делото. Негова светлост щеше да председателства едно гражданско дело и имаше голяма вероятност Бъкли да отсъства. Трябваше да отсъства. Не биваше нито да го виждат, нито да го чуват.

Нуз обикновено правеше почивка за по десетина минути около три и половина. Точно в този час Джейк влезе в кабинета му през страничната врата. Никой не го видя. Седна до прозореца и търпеливо зачака Ихавод да стане от мястото си и да се доклатушка в кабинета. След пет минути вратата се отвори и съдията влезе.