Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Но това, което преселниците не можеха да направят, случаят го направи вместо тях и на 3 май виковете на Наб, застанал на прозореца на кухнята, известиха, че китът е заседнал на брега на острова.
Хърбърт и Джедеон Спилет, които тръгнаха на лов, зарязаха пушките. Пенкроф захвърли секирата, Сайръс Смит и Наб догониха другарите си и всички се отправиха бързо към мястото, където беше заседнал китът.
Заседнал беше на пясъка край нос Останка на три мили от Гранитния дом и при прилив. Очевидно беше му трудно да се измъкне оттам. Във всеки случай трябваше да побързат, за да му пресекат пътя, ако се наложи.
Но заседналото животно не помръдваше и не правеше никакви опити да отплува, докато траеше приливът.
Преселниците скоро откриха причината на неговата неподвижност, когато настана отлив, и те заобиколиха животното.
Китът беше мъртъв и от лявата му страна стърчеше харпун.
— Значи и в тоя край сноват китоловци! — забеляза веднага Джедеон Спилет.
— Откъде-накъде? — запита морякът.
— Харпунът още стои…
— Няма никакво значение, господин Спилет! — отвърна морякът. — Имало е случаи тия животни да изминат хиляди мили със забит харпун и няма да е чудно даже, ако нашият кит е ударен в северната част на Атлантическия океан и е дошъл да умре тук, в южния край на Тихия океан!
И наистина Пенкроф измъкна харпуна от тялото на животното и прочете следния надпис:
Мария-Стелла Вайнярд
— Кораб от Вайнярд19! Кораб от моя край! — извика той. — „Мария-Стелла“. Хубав китоловен кораб, дявол да го вземе, зная го добре! Ах, приятели, кораб от Вайнярд, китоловен кораб от Вайнярд!
И морякът размахваше харпуна и повтаряше развълнуван името, което му беше така близо до сърцето, името на родния си край!
Тъй като „Мария-Стелла“ надали щеше да дойде да търси кита, който беше ранила, решиха да го нарежат на парчета, преди да почне да се разлага.
Китът беше женски и от гърдите му издоиха голямо количество мляко, което според естественика Дифенбах може да мине за краве мляко. И наистина то не се различава от кравето мляко нито по вкус, нито по цвят, нито пък по гъстота.
Пенкроф беше работил някога на китоловен кораб и съумя да проведе правилно нарязването — доста неприятна работа, която трая цели три дни, но никой от преселниците не се погнуси, нито дори Джедеон Спилет, който според моряка в края на краищата щеше да стане „много добър корабокрушенец“.
Нарязаха маста на успоредни резени, дебели две стъпки и половина, после я разделиха на парчета, които тежаха по хиляда ливри едното, и я стопиха в грамадни пръстени делви, донесени на самото място, където нарязаха кита — не искаха да развалят въздуха край възвишение Обзор, — и при топенето маста загуби една трета от тежестта си. Но пак беше в изобилие: само езикът даде шест хиляди ливри мас, а долната бърна — четири хиляди. С тая мас щяха да се запасят за дълго време със стеарин и глицерин, а имаше и балени, които навярно също щяха да влязат в работа.
Но преди да се прибере в корабостроителницата, на Сайръс Смит му хрумна да приготви някакви уреди, които изостриха силно любопитството на другарите му. Той взе дванадесет китови балени, наряза ги на шест равни части и изостри краищата им.
— За какво ще послужи това, господин Сайръс? — попита Хърбърт, когато инженерът привърши.
— За да убиваме вълци и лисици, а даже и ягуари — отвърна инженерът.
— Не разбирам… — призна си Хърбърт.
— Ще разбереш, момчето ми — отвърна инженерът. — Този уред не е мое изобретение, а е употребяван много често от ловците алеути в руска Аляска20. Ще свия балените, които виждате, другари, когато замръзне, ще ги поливам с вода, докато се покрият с лед, който ще ги държи свити, и ще ги пръсна по снега, след като ги скрия предварително в лой. И какво ще стане, ако някое изгладняло животно глътне тая стръв? Топлината на стомаха му ще разтопи леда, а балената ще се опъне и ще го продупчи с острите си краища.
— Умно измислено! — възкликна Пенкроф.
А корабът напредваше и към края на месеца беше полуобшит. Личеше вече, че ще стане добър кораб и че ще има добри мореходни качества.
Пенкроф работеше с безподобно усърдие и само здравата му природа му позволяваше да устои на такава умора. Но другарите му се готвеха тайно да го възнаградят за толкова труд и на 31 май той трябваше да изпита една от най-големите радости в живота си…
Тоя ден, след като обядваха, тъкмо когато се канеше да стане от масата, Пенкроф усети някаква ръка на рамото си.
Беше ръката на Джедеон Спилет, който му каза:
— Почакайте, Пенкроф, къде така! Забравяте сладкото!
19
Вайнярд — пристанище в щата Йорк.
20
Аляска е била открита в 1741 година от руснаците и е принадлежала на Русия, но в 1867 година царското правителство я продава заедно с Алеутските острови на Съединените щати.