Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
Аусън се изпъна, по лицето му в бърза последователност се смениха учудване, смайване и задоволство. Ботари одобрително се усмихна на феодалното коварство, проявено от Майлс. Получил обратно командването на собствения си кораб, Аусън неизбежно ще стигне до мисълта, че това си е НЕГОВИЯ кораб и едва ли ще се примири с факта, че трябва да се подчинява на довчерашния си заместник Торн. Но Майлс му предава нов, далеч по-съвършен кораб и това автоматически го превръща в негов верен съюзник. Без значение е факта, че завземането на „Триумф“ си е кражба от най-чиста проба, по всички междупланетни закони…
Тънг схвана смисъла на изреченото секунда по-късно от Аусън и изригна като вулкан. Майлс не познаваше езика, който употребяваше пленения капитан, но той очевидно беше богат на ругатни. За пръв път в живота си виждаше човек с пяна на уста.
— Погрижете се пленника да получи успокоително — нареди той и направи знак да го отведат. Агресивен тип, въздъхна в себе си той. Трийсет години служба, а? Може би ще съумея да извлека полза от опита му…
Вдигна глава към Аусън и рече:
— Идете в здравпункта и накарайте доктора да свали тези шини от ръцете ви, капитан Аусън.
— Слушам, сър! — изкозирува Аусън и се оттегли с гордо вдигната глава. Торн го последва с намерението да разпита както пленниците, така и освободените фелицианци.
Една жена от техническия екип дойде да повика Джесек за някакъв практически съвет. Видя Майлс, на лицето й се разля горда усмивка:
— Ще отречете ли, че днес си извоювахме бойна награда, сър? — попита тя.
Бойна награда? Очите му бързо пробягаха по просторното помещение на станцията. Навсякъде кипеше трескава дейност, всичко се въртеше задружно и организирано.
— Мисля, че имате право, стажант Минова — промълви Майлс.
— И още нещо, сър… — свенливо добави тя. — Някои от нас се питат по какъв начин ще получаваме заплатите си… на две седмици, или на месец?
Ами да, въздъхна в себе си Майлс. Това е съвсем естествено. Комедията трябва да продължи. Очите му неволно се насочиха към тъмната грамада на РГ-132. Безнадеждно повреден, пълен със стока, която все още не е платена… Трябва да се спечели време, поне докато се осъществи контакт с фелицианската армия.
— На месец — твърдо отвърна той.
— О — помръкна усмивката на жената. — Ще кажа това на останалите…
— А какво ще стане, ако след месец още сме тук, милорд? — обади се Ботари след отдалечаването на Джесек и наемничката. — Тези хора са свикнали да получават пари за своята дейност и нещата ще станат много напечени…
Майлс прокара пръсти през косата си и тръсна глава:
— Все ще измисля нещо!
— Дали тук ще се намери нещо за ядене? — обади се зад гърба им Мейхю, който наистина изглеждаше на края на силите си.
До рамото на Майлс отново се появи Торн.
— Сър, искам да поговорим за контраатаката…
— Къде, кога? — рязко се завъртя Майлс, очите му разтревожено потъмняха.
— Все още няма такова нещо, сър — стреснато се дръпна Торн, а Майлс с облекчение въздъхна.
— Моля те да не си правиш подобни експерименти, капитан Торн — промърмори той. — За каква контраатака става въпрос?
— Според мен такава атака рано или късно ще има, сър. Нека не забравяме за куриера, който успя да избяга и да вземем съответните мерки.
— Тук си абсолютно прав. Предполагам, че вече имаш и някои идеи, нали? — добави с надежда Майлс.
— Няколко, сър — обяви Торн и започна да говори. Едва след три-четири минути Майлс си даде сметка, че схваща една от десет фрази, а всичко останало е пълна мъгла.
— Много добре, капитане — промърмори той. — Свикай съвещание на офицерския състав веднага след като приключим с инспекцията. Искам идеите ти да станат достояние на всички.
Торн доволно кимна с глава и тръгна да си върви. Пътьом заповяда на някой край себе си незабавното изграждане на станция за телекомуникационно подслушване.
Пред очите на Майлс всичко се завъртя. Сложната геометрична структура на рафинерията със странни понятия за „горе“ и „долу“ никак не допринасяше за ориентацията му. Сега цялото това чудо беше негова собственост, до последния ръждясал болт, дебела заварка и висящи временни тоалетни…