Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Алекс проговори първа.
— Надявам се, че имате основателна причина, за да разбивате вратата ми, шерифе.
— Имам — той прекоси стаята, приближи се до гардероба, изтегли едно чекмедже и започна да рови из дрехите й.
— Бих искала да я чуя.
— Ще я чуете — още едно чекмедже стана жертва на неговото търсене.
Тя застана зад него и затвори чекмеджето с бедро, като за малко не прищипа пръстите му.
— Какво търсите?
— Дрехи. Освен ако не желаете да тръгнете в този вид.
Той хвърли поглед към бикините й, които бяха доста изрязани. Вниманието му беше привлечено от мястото, където се съединяваше дантелата между бедрата й. След това отмести поглед и посочи стенния гардероб, в който висяха закачени дрехите й.
— Къде са дънките ви? — попита с надебелял глас.
— Никъде няма да ходя. Знаете ли колко е часът?
Рийд дръпна рязко дънките от закачалката, която падна на земята.
— Да — каза той неучтиво и й ги хвърли.
— Обуйте ги. Това също — той й хвърли и ботушите, след това я погледна от упор в очите. — Или искате да го направя вместо вас?
Не можеше да проумее с какво го е предизвикала. Явно беше обаче, че е побеснял. Щом като иска да играе тази игра, добре. Ще направи, каквото желае.
Тя се обърна с гръб към него и обу дънките си. Взе чифт чорапи от едно от отворените чекмеджета и ги обу. След това дойде ред на ботушите. Накрая се обърна отново към него и го погледна:
— И така, готова съм. Сега ще ми кажете ли за какво е всичко това, по дяволите?
— Ще ви кажа по пътя.
Той издърпа един пуловер от закачалката и се доближи до нея. Мушна го през главата й, напъха ръцете й в ръкавите и опъна подгъва към бедрата. Тясното деколте захвана косата й и той я извади отвън.
Вместо да отстрани ръцете си, хвана главата й здраво и я повдигна нагоре. Целият трепереше.
— Трябва да ви извия врата.
Но не го направи. Вместо това я целуна.
Устните му смачкаха нейните, зъбите му ги нараниха. Той грубо пъхна езика в устата й. Беше целувка на ядосан мъж, изгарящ от плътска страст.
Тя завърши рязко. Палтото й лежеше на един стол и той й го подхвърли.
— Оттук.
Алекс беше твърде потресена, за да спори с него. Облече палтото и Рийд я преведе през прага.
— Какво ще стане с вратата? — попита тя глупаво.
— Ще изпратя някой да я поправи.
— По това време?
— Забравете за тази проклета врата! — изрева той.
Избутвайки я, се качи в блейзъра, който беше оставил с работещ двигател. Лампата върху колата проблясваше, което означаваше, че има произшествие.
— Колко време трябва да мине, за да ми обясните? — попита тя, когато излязоха на магистралата. Коланът не можа да я задържи на седалката и тя политна към Рийд. Трябваше да се хване за крака му, за да не падне. — За Бога, Рийд, кажете ми какво се е случило!
— Подпалили са фермата на Минтън.
Глава ХХIII
— Подпалена? — повтори тя с уплаха в гласа.
— Не се правете на учудена.
— Не разбирам за какво намеквате.
Той удари с юмрук по волана.
— Как можахте да спите спокойно през това време?
Алекс го погледна втренчено.
— Предполагате, че аз имам нещо общо с това, така ли?
Рийд насочи вниманието си към пътя. Лицето му беше намръщено, не се виждаше и следа от обичайната му язвителна усмивка. От радиостанцията се разнасяха обезпокоителни съобщения, примесени с ужасяващо пращене. По магистралата нямаше движение, така че сирената беше излишна, но лампата върху покрива на колата все още проблясваше и караше Алекс да се чувства странно.
— Мисля, че вие имате пръст в тази работа, както и вашият близък приятел и съюзник — нейното учудване само го вбеси допълнително. — Пасторът ви е добър приятел, нали?
— Пламит ли?
— Пламит ли? — имитира я той злобно. — Кога измислихте този номер — вечерта, когато ви посети в стаята ви в мотела, или на другия ден, когато ви срещна пред кафене „В & В“?
Тя си пое дълбоко дъх.
— Откъде знаете?
— Знам. Кой се обади пръв?
— Той и неговата съпруга дойдоха в стаята ми. Никога не го бях виждала преди. Този мъж е смахнат.
— Но това не ви пречи да го привлечете за вашата кауза!
— Не съм привличала никого!
Ругаейки полугласно, той приближи микрофона до устата си и предаде на един от своите помощници, че ще пристигне след няколко минути.
— Десет — четири, Рийд. Като пристигнете, идете до конюшня номер две.
— Какво става там?
— Не знам. Някой ми каза да ти предам това.
— Десет — четири. Сега съм на централния вход.
Те излязоха от магистралата и поеха по страничния път. В стомаха на Алекс нещо се преобърна, когато видя облаците дим над една от конюшните. Пламъци не се виждаха, но покривът беше облян от струи вода от маркучите на пожарникарите. Обути в гумени ботуши, те се опитваха да угасят пожара.