Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Не беше особено интересен… но нещо, което той каза ме заинтригува. Като се има предвид, че онази конска ливада, наречена Ската, е поне тридесет колела дълга и навлиза в прашната пустиня най-малкото пет или повече пъти. Според вас откъде шериф Авери е разбрал, че лагеруваме в онази част, която спада към ранчото на Кройдън „Пианото“?
Обърнаха се към него, отначало с изненада, после с интерес. След малко Кътбърт се наведе напред и отново потупа гарвановия череп.
— Били сме следени, а ти не си ни казал? Няма да има вечеря за теб, сър. А ако се повтори, отиваш в каторгата.
Но преди да се отдалечат много, мислите на Роланд относно шериф Авери бяха изместени от по-приятните спомени за Сюзан Делгадо. Беше абсолютно сигурен, че ще я види следващата нощ. Чудеше се, дали косата й ще е разпусната.
Нямаше търпение да разбере.
5
И ето ги най-сетне в кметския дом. „Нека играта започне“ — помисли си Роланд, без да е наясно какво значи това. Дори когато мисълта прелетя през ума му, със сигурност не си мислеше за игра на Обсада… не и тогава.
Посрещачите отведоха конете им и известно време те тримата стояха в подножието на стълбището — кажи-речи скупчени, както конете правят в лошо време — а безбрадите им лица бяха окъпани в светлината на факлите. Отвътре се чуваха китари и гласове, които на моменти избухваха в смях.
— Да почукаме ли? — попита Кътбърт. — Или просто да отворим и да влезем?
Роланд нямаше време да отговори. Главната порта се отвори и отвътре излязоха две жени. Носеха дълги рокли с бели яки, които напомниха на трите момчета роклите на жените на търговците в тяхната част на света. Косите им бяха стегнати в мрежички, украсени с някакви ярки, подобни на диаманти камъчета, които блестяха под светлината на факлите.
По-дебелата от двете пристъпи напред, усмихна се и направи дълбок реверанс. Обеците й, които отразяваха слънчевите лъчи, се люлееха и звънтяха.
— Вие сте младежите от Сдружението. Тъй си е, и сте добре дошли. Също така добър вечер, господа, и нека дните ви на земята бъдат дълги!
Те се поклониха едновременно, изнасяйки крак напред и благодарейки й в нестроен хор, който я накара да се засмее и да плесне с ръце. Тънката жена до нея им се усмихна скъпернически.
— Аз съм Олив Торин — каза дебелата, — съпругата на Кмета. Това е моята зълва, Корал.
Корал Торин, все още с тази лека усмивка (тя едва докосваше устните й и въобще не стигаше до очите), направи лек реверанс. Роланд, Кътбърт и Алан се поклониха отново.
— Приветствам ви с добре дошли в Сийфронт — каза Олив Торин. Официалното й държание беше смекчено от простичката й усмивка, а притеснението й от появата на тримата млади посетители от Вътрешността беше очевидно. — Влезте в дома ни с радост! Казвам го от все сърце.
— Така и ще сторим, мадам — каза Роланд, — Защото приветствията Ви ни доставиха радост. — Той целуна ръката й без изобщо да обмисля тази своя постъпка. Доволният й смях го накара да се усмихне. Беше харесал Олив Торин от пръв поглед. Като се изключи Сюзан Делгадо, тази нощ не откри никой друг, който да му харесва или на когото да се довери.
6
Беше доста топло, макар откъм морето да полъхваше бриз и гардеробиерът във фоайето изглежда нямаше да има много работа. Роланд не беше особено учуден да види, че тази длъжност изпълнява заместник Дейв — остатъците от косата му бяха зализани с брилянтин, а монокълът му лежеше върху снежнобелия ревер на сакото. Роланд му кимна. Дейв, стиснал ръце зад гърба си, отвърна на поздрава му.
Шериф Авери и някакъв по-възрастен господин с вид на стария доктор Смърт от комиксите се приближиха към тях. Отзад се виждаха двойка широко отворени врати, хора, които държаха кристални чаши за пунш и разговаряха.
Роланд имаше време само да хвърли бегъл поглед към Кътбърт: Всичко! Всяко име, всяко лице… всеки нюанс. Особено последното.
Кътбърт вдигна едната си вежда — негова дискретна версия на кимването. После Роланд неохотно беше въвлечен в празненството — първото му истинско празненство като действащ стрелец. И едва ли някога беше работил по-добре.
Старият Доктор Смърт се оказа Кимба Раймър, Канцлерът на Торин и Министър на Инвентара (Роланд предположи, че титлата е измислена специално за посещението им). Беше най-малкото пет инча над Роланд, който минаваше за доста висок в Гилеад, а кожата му беше бяла като восък. Нямаше вид на болен, просто беше блед. Кичури стоманеносива коса падаха от двете страни на главата му, гъсти като паяжина. Темето му беше напълно плешиво, а на върха на носа му се крепеше пенсне.