Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Алан леко разклати чашата си, достатъчно, за да накара ледчетата да звънтят и Роланд му отвърна със съвсем леко кимване. Беше очаквал студен чай от някоя делва, скътана в близкия килер, но в чашите действително имаше парченца лед. Лед посред лято. Извънредно интересно.
Чаят, впрочем, както им бяха обещали, беше великолепен.
Авери приключи с писмото и го върна на Роланд, сякаш му връчваше свещена реликва.
— Предполагам, ще искаш да го държиш на сигурно при себе си, Уил Диърборн. На много сигурно, тъй си е.
— Да, сър — той прибра писмото и документите си. Приятелите му Ричард и Артър правеха същото.
— Това е превъзходен чай, сър — каза Алан. — Никога не съм пил по-хубав.
— Аха — отбеляза Авери и отпи от чашата си. — Тоз мед го прави така страхотен. Нъл, Дейв?
Заместникът с монокъла се усмихна от мястото си до таблото за обяви:
— Мисля че е така, но Джуди не обича да обяснява. Тя е взела рецептата от майка си.
— Аха, трябва да помним и лицата на майките си също тъй, така си е. — Шериф Авери изглеждаше разчувстван за момент, но Роланд си помисли, че лицето на майката е последното нещо в ума на дебелака точно сега. Обърна се към Алан и емоциите бяха изместени от изумителна проницателност:
— Чудеше се за леда, господин Стокуърт!
Алан зяпна:
— Ами, аз…
— Не си очаквал такава прелест в дупка като Хамбри, гарантирам — продължи Авери и въпреки че в гласа му се усещаше подигравателно добродушие, Роланд имаше чувството, че в дълбините се крие нещо съвсем друго.
„Той не ни харесва. Не харесва това, за което си мисли като «градски навици». Не ни познава от достатъчно време, за да знае какви навици имаме, ако изобщо ги имаме, но вече не ги харесва. Той мисли, че сме три хлапета, които още имат жълто около устата и че смятаме него и всички останали тук за селски тиквеници.“
— Не само в Хамбри — обясни спокойно Алан, — ледът е рядък във Вътрешната арка тези дни, както и навсякъде другаде, шериф Авери. Откакто пораснах, съм го виждал само в специални случаи като рождени дни или подобни празненства.
— Винаги има лед на Сияен ден — вмъкна Кътбърт. Говореше не-кътбъртски кротко. — Това е, което най-много му харесвам, като изключим фойерверките.
— Тъй си е, тъй си е — каза удивено шерифът, което не значеше, че е напълно съгласен. На Авери най-вероятно не му харесваше да нахълтват така, нито пък да прекарва с тях онова, което би нарекъл „проклета половин сутрин“. Не харесваше нито дрехите им, нито странните им опознавателни документи, нито акцента, нито възрастта им. Най-вече възрастта. Роланд можеше да го разбере, но се чудеше дали нещата се изчерпват с това. Дали тук нямаше и нещо друго? А ако имаше, какво ли беше то?
— В Градската заседателна палата има поддържани с газ хладилник и печка — обясни Авери. — И двете работят. Тук има предостатъчно земен газ в Ситго — това е нефтеното поле източно от града. Сигурно сте минали край него.
Те кимнаха.
— Печката е само забавен предмет, но хладилникът ни е доста полезен, тъй си е. — Авери вдигна чашата си и погледна в нея. — Особено през лятото! — отпи малко чай, облиза си устните и се усмихна на Алан. — Виждаш ли? Никакви тайни.
— Учуден съм, че не сте открили приложение за нефта — каза Роланд. — Няма ли генератори в града, шерифе?
— Хм, събират се четири или пет — отвърна Авери. — Най-големият е в ранчото на Фран Ленгил „Рокинг Би“ и даже си спомням докога работеше. Той е ХОНДА. Знаете ли туй име, момчета? ХОНДА?
— Срещал съм го веднъж-дваж — спомена Роланд. — На велосипеди с мотор.
— Тъй ли? Във всеки случай, никой от генераторите не работи с нефт от Ситго. Много е гъст. Суров е той, всичкият. Нямаме рафинерия тук.
— Забелязах! — включи се в разговора Алан. — Във всеки случай, ледът през лятото е чудесно нещо. Както и да попада в чашата. — Той остави едно от парченцата да се плъзне в устата му и го строши между зъбите си.
Авери го погледа още малко, като че ли да се убеди, че темата е приключена, след което се обърна към Роланд. Дебелото му лице отново беше разцепено от широката му, незаслужаваща доверие усмивка.
— Кметът Торин ме помоли да ви предам най-добрите му пожелания и да го извиня, че не е тук днес. Много е зает нашият Лорд кмет, тъй си е. Но той е приготвил празненство в кметския дом утре вечер — в седем за повечето хора, а в осем за вас, младите… Тъй че да се появите величествено, струва ми се, с драматичен привкус. И не е нужно да казвам на такива като вас, които сигурно сте били на повече празненства, отколкото вечери съм изял аз, че ще е най-добре да пристигнете точно навреме.