Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Роланд се надяваше лицето му да не издава мислите, когато беше отведен право до тази група близо до съдовете за пуши. Някъде отдалеч можеше да усети костеливите пръсти на Раймър да го стискат над лакътя. Малко по-ясно можеше да помирише парфюмите, маслото от лампите на стените, аромата на океана. И без никаква причина си помисли: „Ах, умирам. Умирам!“
Дръж се, Роланд от Гилеад. Спри с тези глупости в името на баща си. Дръж се!
Той се опита… донякъде успя… и знаеше, че ще изгуби следващия път, когато тя погледне към него. Господи, очите й! Предишната нощ в тъмното не беше видял тези очи с цвят на мъгла. „Не съм знаел какъв късметлия съм!“ — помисли си криво.
— Кмете Торин — подхвана Раймър, — мога ли да ви представя нашите гости от вътрешните баронства?
Торин обърна гръб на човека с дългата бяла коса и на жената до него, а лицето му светна. Беше по-нисък от Канцлера, но също така кльощав като него, а и телосложението му беше същото: торс с тесни и къси рамене, разположен над невероятно дълги и костеливи крака. „Той изглежда — помисли си Роланд — като някаква птица, крачеща на зазоряване в търсене на закуска.“
— Аха, можеш! — възкликна той на висок глас. — Наистина можеш, ний очакваме с нетърпение, голямо нетърпение, този момент. Добре сме се срещнали, много добре се срещаме. Добре дошли, господа! Дано вечерта в тази къща, чийто собственик засега съм аз, да е щастлива, а дните ви на земята — дълги.
Роланд стисна протегнатата му костелива ръка, чу как кокалчетата изпукаха, потърси белези на неудобство по лицето на кмета и за радост не откри такива. Поклони се ниско.
— Уилям Диърборн, кмете Торин. На вашите услуги. Благодаря за посрещането и нека са дълги дните ви на земята!
Артър Хийт се представи на свой ред, след това и Ричард Стоукуърт. Усмивката на Торин се разтягаше при всеки нисък поклон. Раймър се постара да бъде на ниво, но явно не беше свикнал с такива неща. Мъжът с дългата бяла коса взе чаша пунш, връчи я на компаньонката си и продължи да се усмихва леко.
Роланд беше наясно, че всеки в стаята — гостите бяха близо петдесетина — ги гледа, но чувстваше само нейния поглед. Можеше да види синята коприна на роклята й с крайчеца на окото си, но не си позволи да погледне към нея.
— Беше ли тежко пътуването ви? — попита Торин. — Имахте ли приключения и интересни срещи? Ще изслушаме подробностите по време на вечеря, защото в последно време малко гости от Вътрешната арка ни посещават. — Широката му, малко дебелашка усмивка избледня, а рошавите вежди се свъсиха. — Срещнахте ли патрули на Фарсън?
— Не, Ваше благородие — отвърна Роланд. — ние…
— Не, приятелче — не благородие, не бих го понесъл. А също и говедарите, и рибарите, на които служа, няма да го понесат, дори и ако аз съумея. Просто кмет Торин, ако обичате!
— Благодаря! Видяхме много странни неща по пътя си, кмете Торин, но не и Добрия.
— Добрия — подчерта Раймър, а горната му устна се изви в усмивка. — Добър е, наистина.
— Ще чуем всичко това — каза Торин, — но преди да забравя за маниерите и учтивостта, млади господа, нека ви представя най-близките си. Вече сте срещнали Кимба. Човекът от лявата ми страна е Елдред Джонас, шеф на новосъздадения ми отряд за сигурност — за миг Торин изглеждаше притеснен. — Не съм убеден, че ми трябва допълнителна сигурност. Шериф Авери винаги е бил достатъчен да поддържа мира в това кътче на света, но Кимба настоя. А когато Кимба настоява, кметът трябва да се съгласява.
— Много мъдро, сър — рече Раймър и се поклони. Всички се засмяха, освен Джонас, който все още съхраняваше тънката си усмивчица. После кимна:
— Добре дошли, господа! — Гласът му леко вибрираше. След това пожела и на тримата дълги дни на земята. Ръкува се с Роланд, който забеляза малка синя татуировка между палеца и показалеца на дясната му ръка. Приличаше на ковчег.
— Дълги дни и приятни нощи! — каза Роланд без да се замисли. Беше поздрав от ранното му детство и едва по-късно той осъзна, че е свързан по-скоро с Гилеад, отколкото с някое забутано място като Хемфил. Малък пропуск, но вече знаеше, че имат по-малко време за такива пропуски, отколкото мислеше баща му, когато го изпрати насам, за да го махне от пътя на Мартин.