Магьосникът

— Мога ли да падна в краката ви, мис? От красотата Ви ми прималя. Сигурен съм, че няколко секунди съзерцание към профила ви отдолу, с глава, положена на прекрасните ви крачка, ще ме оправят.

Всички се разсмяха, дори Джонас и мис Кордилия. Сюзан се изчерви красиво и плесна Кътбърт по ръката. Този път Роланд благослови приятеля си за безкрайните му глупащини.

Още един човек се присъедини към компанията около купата за пунш. Новодошлият беше доста пълен и набит. Лицето му беше обрулено от вятъра, а бледите му очи се криеха в гънки и бръчки. Беше фермер и Роланд доста често беше яздил с баща си.

— Има предостатъчно девици да ви посрещнат тази вечер, момчета — приятелски се усмихна новодошлият. — Ще откриете, че се къпете в парфюмите им, ако не внимавате. Но ми се ще да ви поздравя преди да ги срещнете. Фран Ленгил, на вашите услуги!

Ръкостискането му беше силно и бързо. Поклони и други глупости не последваха.

— Притежавам Рокинг Би… или то ме притежава. Въпрос на гледна точка. Шеф съм и на Коневъдната асоциация, поне докато не ме изритат. Бар Кей беше моя идея. Надявам се да ви е харесал.

— Чудесен е, сър — каза Алан. — Чист и сух, и има място за двадесетима. Благодаря! Бяхте много мил.

— Глупости! — каза Ленгил, но изглеждаше доволен, докато си наливаше чаша пунш. — Ние сме заедно в това, хлапе. Джон Фарсън е само още една лоша сламка в целия гнил куп тези дни Светът се приплъзна, както казват хората. Ха! Тъй си е, аха, и се е плъзнал доста по пътя към ада, натам е отишъл. Работата ни е да задържим разваленото сено далеч от доброто, поне колкото можем и както можем. В името на децата ни много повече, отколкото в това на бащите ни.

— Гледай, гледай! — обади се кметът Торин с тон, който би трябвало да звучи солидно, но прозвуча слабоумно. Роланд забеляза, че кокалестият дъртак е стиснал ръката на Сюзан (тя като че ли не забелязваше, защото се беше вторачила в Ленгил) и внезапно проумя, че кметът й беше или чичо, или може би близък роднина. Ленгил се беше обърнал към тримата гости и ги оглеждаше по ред, като завърши с Роланд.

— Ако някой от нас в Меджис може да ви е от помощ, само ни кажете. Ще се срещнете с повечето от хората тази вечер.

Ще се запознаете също с жените, синовете и дъщерите им. Може и да сме доста далечко от Ню Канаан, но сме здраво със Сдружението, всичките. Аха, много здраво.

— Добре казано — меко отбеляза Раймър.

— А сега — продължи Ленгил — ще отпразнуваме както подобава пристигането ви. Пък и вие чакахте вече доста дълго за чашка пунш. Сигурно гърлата ви са пресъхнали!

Той се обърна към масата и се протегна към черпака в по-голямата купа — очевидно искаше да им окаже честта да сервира лично.

— Мистър Ленгил — промълви Роланд. Въпреки това тонът му беше властен и заповеднически. — В по-малката купа има по-слаб пунш, нали?

Ленгил обмисли това, като първоначално не го разбра. След това повдигна вежди. За пръв път той явно оцени Роланд и останалите не като живи символи на Сдружението и Вътрешните баронства, а като човешки същества. Младежи. Просто момчета, ако може да се каже така.