Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Нека си живеят, точно под пода, където са щастливи — съгласи се Кътбърт, все още зазяпан към залива със скръстени на гърдите ръце.
Авери го погледна несигурно, усмивката му леко избледня. След това се обърна към Роланд и усмивката отново блесна ярко:
— Няма дупки в покрива и ако вали ще сте на сухо. Какво ще кажете за това? Как ви се струва?
— Не заслужаваме такова нещо. Мисля, че сте бил извънредно предвидлив и кметът Торин е дори прекалено любезен — и наистина си го мислеше. Въпросът беше защо е така. — Благодарни сме ви за вниманието! Нали, момчета?
Кътбърт и Алан потвърдиха веднага.
— Приемаме предложението с благодарност.
Авери кимна:
— Ще му кажа. Вървете в мир, момчета!
Бяха стигнали до коневръза. Авери още веднъж се ръкува с тях като отправи благ поглед към конете им.
— До утре вечер в такъв случай, млади господа?
— До утре вечер — съгласи се Роланд.
— Ще можете ли да намерите сами Бар Кей?
Роланд отново усети неизказаното усилие на човека. Може би беше за добро. Докъде ли щяха да стигнат, ако високият шериф продължаваше да ги мисли за глупаци.
— Ще го намерим — каза Кътбърт, докато се качваше на седлото. Авери подозрително гледаше към гарвановия череп на седлото. Кътбърт забеляза погледа му, но поне този път успя да си удържи устата затворена. Роланд беше едновременно изумен и доволен от това неочаквано поведение.
— С Бога напред, шерифе!
— И вие, момчета!
Едър мъж с риза хаки, мокра под мишниците и с черни ботуши, прекалено лъскави за работни шерифски обувки, се изправи до коневръза. „А къде ли е конят, който може да го издържи цял ден? — помисли си Роланд. — Ще ми се да видя този Голиат.“
Авери им помаха, когато потеглиха. Другите заместници също бяха излезли на пътеката и също им махаха. Дейв беше на преден план.
3
В момента, в който хлапенцата от Сдружението се метнаха на конете, завиха зад ъгъла и поеха надолу по Хай Стрийт шерифът и заместниците спряха да махат. Авери се обърна към Дейв Холис, чието изражение на лек идиотизъм беше заменено с доста по-интелигентно.
— Какво мислиш, Дейв?
Последният вдигна монокъла към устата си и започна нервно да хапе ръба му — навик, за който шериф Авери отдавна беше спрял да му прави забележка. Дори Джуди, жената на Дейв, беше престанала да се налага, а тя — по баща Уъртър — минаваше през трупове, за да постигне своето.
— Още имат жълто около човката си — каза Дейв.
— Може да си прав — допълни Авери, — но онзи, дето приказваше най-много, не мисли така.
— Няма значение какво си мисли — отвърна Дейв, като все още гризеше монокъла си. — Сега той е в Хамбри. Може и да промени начина си на мислене!
Останалите заместници се разсмяха. Дори Авери се усмихна. Щяха да оставят богатите хлапета на мира, ако и те не ги закачаха — такива бяха нарежданията, дошли право от кметския дом. Авери нямаше нищо против да се поборичка с младоците. С радост би сритал в топките онзи с идиотския птичи череп на рога на седлото. Явно маминото синче през цялото време си беше мислило, че Херк Авери е селски идиот и не знае с какво се е захванал. Но най-много щеше да се зарадва да замени студенината в очите на онзи с плоската шапка със страх, предизвикан от факта, че богатото татенце не може да му помогне.
— Аха — каза той и потупа Дейв по рамото. — Може да се наложи да си смени начина на мислене — усмихна се. По съвсем различен начин от този, който беше демонстрирал пред преброителите на Сдружението. — Може да им се наложи на всичките.
4
Трите момчета яздеха заедно, докато не преминаха край Почивка за пътника (някакъв малоумен младеж с рошава черна коса надникна зад купчина тухли и им помаха, а те му отвърнаха). Движеха се в редица, като Роланд беше в средата.
— Какво мислите за новия ни приятел, Великия Шериф? — попита Роланд.
— Нямам мнение — отвърна весело Кътбърт. — То е политика, а политиката е зло, довело до обесването на куп хора, все още млади и хубави. — Той се наведе напред и почука по гарвановия череп с кокалчетата на пръстите си. — Съжалявам, че трябва да го кажа, но според нашия верен наблюдател, Шериф Авери е дебела торба със сланина без нито една кост в цялото си тяло.
Роланд се обърна към Алан:
— А ти, млади господарю Стокуърт?
Алан обмисляше думите си известно време, като по навик дъвчеше стръкче трева. Накрая каза:
— Ако ни види да горим на улицата, не мисля, че ще се изпикае отгоре ни, за да ни угаси.
Кътбърт се изсмя сърдечно на думите му:
— Ами ти, Уил? Какво ще кажеш, скъпи ми капитане?