Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Ахм?
— Налейте ни оттам, ако обичате! — Чувстваше, че всички погледи са обърнати към тях. Особено нейният. Гледаше право във фермера, но с отличното си периферно зрение долови, че тънката усмивка на Джонас се е появила отново. Самият Джонас знаеше каква е причината, а Роланд предположи, че Торин и Раймър също са наясно. Тези селски хитреци знаеха доста. Повече, отколкото е нужно. Но точно в момента това беше най-малкият му проблем.
— Изпратени сме със специална мисия в Хамбри. — Роланд с неудобство осъзнаваше, че сега е принуден да разправя небивалици. Не се обръщаше към всички в стаята, слава Богу, но кръгът слушатели беше доста по-голям отпреди. И въпреки всичко трябваше да завърши… жребият беше хвърлен. — Няма нужда да се впускам в подробности, но трябва да кажа, че обещахме да не употребяваме алкохол по време на престоя си тук. Като изкупление, нали разбирате.
Нейният поглед. Все още го чувстваше върху кожата си. За секунда около купите с пунш настъпи пълна тишина. После Ленгил каза:
— Баща ти се е гордял с теб, Уил Диърборн. — Той потупа Роланд по рамото и въпреки дружелюбната усмивка, в дълбоките му очи проблясваха само подозрителни искрици.
После напълни другите чаши и бързо ги раздаде. Тези, които вече държаха такива, откриха, че техните са взети и заместени от нови със слаб пунш. Когато всеки от групата получи по една, Ленгил се обърна с намерение да вдигне тост. Раймър го потупа по рамото, поклати леко глава и извърна поглед към кмета. Той от своя страна ги зяпаше с разширени очи и увиснала челюст. След като проследи погледа на канцлера, Ленгил кимна. Музиката спря, а Торин заговори:
— Господа и дами, приятели! Нека приветстваме тримата нови приятели, младежите от Вътрешните баронства, които са преминали през множество перипетии в името на Сдружението, в служба на реда и мира.
Кметът вдигна чашата си още по-високо. Всички в стаята последваха обичая.
— Дами и господа, представям ви Уил Диърборн от Хемфил, Ричард Стокуърт от Пенилтън и Артър Хийт от Гилеад.
— Грижете се за тях, направете дните им в Меджис приятни, а спомените им още по-приятни. Помагайте им и подпомагайте каузата им, която е тъй скъпа за всички нас. Нека дните им на земята са дълги! Така мисли вашият кмет!
— Така мислим всички! — ревнаха те в отговор.
Торин отпи, останалите го последваха. Разнесоха се нови аплодисменти. Роланд се извърна и потърси още веднъж очите на Сюзан. За момент тя открито го гледаше. После възрастната жена, която приличаше на нея, се наведе и промърмори нещо. Сюзан се обърна, сега лицето й беше покрито с маска… но той беше разгадал истинските й черти в очите й. Помисли си, че недоизказаното може да бъде уточнено с дела.
8
Когато преминаха в трапезарията, Кордилия стисна ръката на племенницата си и я издърпа встрани от кмета и Джонас, които пък се бяха заговорили с Фран Ленгил.
— Защо го гледаше така, мис? — прошепна вбесено Кордилия. На челото й се беше появила вертикална бръчка. Тази вечер тя изглеждаше дълбока като бразда. — Какво те е прихванало тебе, глупачке?
Тебе. Дори това беше достатъчно да подскаже на Сюзан, че леля й е побесняла.
— Да гледам кого? И как точно? — гласът й звучеше спокойно, помисли си тя, но сърцето й…
Ръката, намираща се върху нейната, се сви и й причини болка:
— Не си играй с мен, мис! Да си виждала някога преди тези добре подострени карфици? Кажи ми честно.
— Не, как бих могла? Лельо, боли ме!
Леля Кордилия се усмихна унесено и я стисна още по-силно:
— По-добре да те боли малко сега, отколкото повече по-късно. Смири си гордостта! И укроти тези немирни очи.
— Лельо, не знам какво имаш…
— Мисля, че знаеш — каза мрачно Кордилия, докато притискаше племенницата си към дървената ламперия, за да могат гостите да минават зад тях. Когато фермерът, който притежаваше лодката до тяхната каза здрасти, Леля Корд му се усмихна приятелски и му пожела добър вечер преди да се обърне отново към Сюзан.
— Чуй ме, госпожичке, и то ме чуй добре! Ако аз съм забелязала кравешкия ти поглед, бъди сигурна, че и половината от гостите са видели. Добре, каквото е станало, е свършено, но трябва да спреш с това. Времето ти за такива детински девически игрички приключи. Разбра ли?
Сюзан запази мълчание, а на лицето й се беше появило онова сковано изражение, което Кордилия най-много мразеше — караше я да желае от все сърце да шамаросва твърдоглавата си племенница, докато носът й се разкървави, а от тези големи сиви сърнешки очи бликнат сълзи.