Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Роланд погледна към Кътбърт и Алан, които кимнаха и се усмихнаха (като се опитваха да не гледат към морето) и след това се обърна към шериф Авери. Чай с мляко ще е истинско лекарство за запрашените гърла — съгласи се той.
Един от заместниците отиде да го налее, другите изкараха столове и ги сложиха в редица до бюрото на шериф Авери.
— Знаете кои сте и откъде идвате, аз също го знам — каза шерифът, седна в собственото си кресло (то издаде пронизително скърцане под масивния му задник, но устоя). — Мога да усетя Вътрешността по акцентите ви, но, което е по-важното, виждам я белязана на лицата ви. Но ние тук в Хамбри се придържаме към старите обичаи, колкото и лениви и закостенели да ви се виждат. Държим се за старите правила и си припомняме лицата на бащите си колкото се може по-добре. Тъй че няма да ви отклонявам от задълженията ви, но и ако ми простите за недоверието, бих искал да погледна документите и пропуските ви, които може и да сте взели със себе си в града.
По „случайност“ те бяха взели всичките хартии със себе си и Роланд беше сигурен, че шериф Авери е сигурен в това. Той ги прегледа доста бавно за човек, който е обещал да не ги задържа, сочеше с дебелия си пръст редовете и мърдаше беззвучно устни, докато четеше добре подвързаните листове (материята беше толкова плътна, че повече приличаше на плат, отколкото на хартия). От време на време пръстът му се връщаше нагоре, докато той препрочиташе някой ред. Другите двама заместници стояха зад него, надничайки старателно над огромните му рамене. Роланд се зачуди дали някой от тях в действителност може да чете.
Уилям Диърборн, син на говедар.
Ричард Стокуърт, син на ранчер.
Артър Хийт, син на животновъд-развъдчик.
Опознавателните документи за всеки от тях бяха подписани от свидетел — Джеймс Рийд (от Хемфилд) за Диърборн, Пийт Рейвънхед (от Пенилтън) за Стокуърт, Лукас Ривърс (от Гилеад) за Хийт. Всички по ред с внимателно изработени описания. Документите бяха върнати с трогателна благодарност. Роланд връчи на Авери писмо, което извади грижливо от портфейла си. Авери го пое по същия начин, очите му се разшириха като видя печата в края му:
— Леле, момчета! Т’ва го е писал стрелец!
— Аха, тъй си е — съгласи се с изумен тон Кътбърт. Роланд го ритна по глезена, без да сваля внимателния си поглед от лицето на Авери.
Писмото над печата беше от някой си Стивън Дичейн от Гилеад, стрелец (което означаваше също рицар, ескуайър, миротворец и барон… последната титла не означаваше почти нищо в тези модерни дни, въпреки всичките преструвки на Джон Фарсън) от двадесет и девето поколение, род, водещ началото си от Артур от Илд по съребрена линия (което ще рече, че произхожда от някоя от многобройните любовници на Артур, с други думи). На кмета Хартуел Торин, канцлера Кимба Раймър и Великия шериф Херкаймър Авери той пращаше поздрави и препоръчваше на вниманието им тримата млади мъже, приносители на документа, господата Диърборн, Стоукърт и Хийт. Те бяха пратени на специална мисия от Сдружението, да служат като преброители на всички неща, които могат да потрябват на Сдружението в миг на нужда (думата война беше заобиколена от документа, но сияеше ярко между редовете). Стивън Дичейн, по поръчка на Сдружението на Баронствата, умоляваше господата Торин, Раймър и Авери да оказват на гореописаните преброители на Сдружението каквато помощ могат и да бъдат особено внимателни при броенето на всички животни, хранителните запаси и всички видове транспорт. Диърборн, Стокуърт и Хийт ще останат в Меджис поне три месеца, пишеше Дичейн, може би и около година. Писмото завършваше с покана споменатите официални лица да „пишат няколко думи за тези млади мъже и техните задачи, с всички подробности, които бихте сметнали за интересни за нас“. И умоляваше — „Не се скъпете в това отношение, ако обичате.“
Кажете ни как се държат, с други думи. Кажете ни дали са си научили урока.
Заместникът с монокъла се върна още докато Великият шериф се занимаваше с този документ. Носеше поднос с четири чаши чай и беше приведен над него като виночерпец. Роланд промърмори благодарности и раздаде чашите. Взе последната за себе си, вдигна я към устните си и видя, че Авери го гледа, а сините му очи сияеха на дебелото лице.