Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Имам си собствени източници — не се остави Долче.
— Е, да, отново Мери Ан — въздъхна Стоун.
Долче сви рамене.
Лола проговори за първи път, с неочаквано тих глас:
— Това означава ли, че всички ние сме в опасност?
— Не, разбира се — отговори Стоун. — Нямаше да дойда тук, ако мислех така.
— Това звучи успокояващо — каза Ванс.
— Малцина знаят, че съм купил къща тук. Вярно е, че някои от тях са доста приказливи — вметна Стоун и хвърли поглед към Долче.
Тя го възнагради с кисела гримаса.
Вечерята продължи, но разговорът не бе така оживен.
— Да, интересен живот водиш — каза по едно време Лу. — Почвам да си мисля, че миналогодишното ти забъркване в нашите малки неприятности е истинска дреболия за теб.
— Лу — намеси се Арингтън, — не забравяй, че ние въвлякохме Стоун в нашата бъркотия и сме му много задължени.
— Разбира се, разбира се — веднага би отбой Лу. — И аз съм му много благодарен.
— Досега не беше казвал подобно нещо — подчерта Арингтън.
— Каква бъркотия? — обади се пак Лола.
— Ще ти кажа после, мила — припряно каза Лу.
Последва продължително мълчание.
— Кажи нещо за новата къща, Стоун — подкани го Арингтън.
Стоун остана доволен, че най-после смениха темата на разговора.
— Преди време са я ползвали пазачите на съседната голяма къща, наречена „Скалите“.
— О, знам я — обади се Ванс, — Каролин Клем ми я показа, когато оглеждах коя къща да си купя.
— И какво представлява? — продължи да се интересува Арингтън.
— Две спални, две бани, дамско тоалетно помещение, хол, столова и кухня. Облицована е с дърво, също като голямата къща, има и интересна куличка.
— От думите ти съдя, че е чудесна — каза Арингтън. — Ще ми бъде приятно да я видя.
— Почакай да я подредя както трябва, тогава ще ви поканя с Ванс на вечеря.
— Ще се радваме — подхвърли Ванс. — А знаеш ли кой е купил голямата, „Скалите“?
— Не ги познавам все още.
— И това ще стане, ако зависи от Каролин Клем. Каролин е двигателят на тукашното общество, тя удивително умее да сближава хората.
— Вече имам от нея любезна покана за вечеря — съобщи Стоун.
— Е, значи много скоро ще се познаваш с всички.
Последва ново продължително мълчание. Пръв го наруши Стоун.
— Много добре си се справила с къщата, Арингтън.
— Ами, досега не бях идвала тук — отвърна тя.
Стоун изтръпна.
Арингтън веднага се опита да го извади от неудобното положение:
— Вднс има удивителен вкус и е добър познавач на стиловете на обзавеждане и мебелите. Още с първото си влизане в къщата се усетих като в собствен дом.
— Ванс — намеси се Лу, — откъде този дизайнерски дар у син на църковен наместник от Южна Англия?
Ванс сви рамене.
— Мисля, че се дължи на наблюденията ми върху по-мъдрите и по-способните от мен. Баща ми винаги придаваше много домашен уют на жилищата ни, а това далеч не винаги беше лесно. Живели сме в какво ли не — от схлупени къщурки със сламени покриви до големи, но занемарени къщи. Пък и от фирмите научих много неща, те ми бяха втори дом и първи университет.
Стоун слушаше с удоволствие излиянията на Ванс за детството му в Англия и беше щастлив, че най-после вниманието на групата не е насочено към него.
Вечерята привърши. Лу и Лола пожелаха на всички лека нощ и се оттеглиха на горния етаж. Долче отиде в дамската тоалетна, а Ванс излезе да освободи готвача и иконома. Стоун и Арингтън останаха сами на верандата.
— Вечерта беше хубава — каза Стоун.
— Толкова се радвам, че успя да дойдеш. Стоун…
— Да?
Тя видимо се затрудняваше да намери думите си.
— Щастлива ли си, Арингтън?
— По своему — кимна тя с глава! — Искам да знаеш, че щях да бъда по-щастлива, ако…
— Ще тръгваме ли? — попита появилата се на вратата Долче. — Тукашният въздух ми действа приспивно.
В този момент дойде и Ванс. На сбогуване Арингтън си позволи да задържи ръката на Стоун малко по-дълго от необходимото. Съпругът й с нищо не показа, че го е забелязал, докато Долче не пропусна да го направи.
— Е, приятно беше, нали? — заговори тя, след като седнаха в колата. — Видя се отново с възлюбената си, Беше ли забавна срещата?
— Долче, с теб се познаваме едва от няколко дена. Не се учудвай, че съм имал свой живот и преди теб. Имам си го и сега, твоето място в него все още не е ясно. Тази вечер ти хем ме притесни, хем уплаши приятелите ми. Нямаше никаква нужда да ги занимаваш с моментните ми проблеми.
— Съжалявам, Стоун — покорно каза Долче. — Моля за извинение, повече няма да правя така.
През нощта не се докоснаха. Стоун мислеше за други неща.