Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
Малко след това картините вече висяха на най-подходящите места и Стоун с удоволствие си помисли, че с тях и с лампионите къщата наистина заприлича на дом.
Долче обикаляше навсякъде и разглеждаше с интерес.
— Харесва ми обстановката. Излъчването е типично за Кънектикът, но и в хармония с теб.
— Надявам се да идваш тук много пъти — каза той.
— Такива са и моите намерения. А сега може ли да ми донесеш багажа и да ме заведеш на горния етаж?
Освен една изненадващо малка чанта върху предната седалка на ферарито, Стоун не откри нищо. Впрочем, в колата почти нямаше друго място за багаж. Стоун внесе чантата и заведе Долче на горния етаж.
— О — възкликна тя, — тук има много работа, но дрешникът е добър. Ще трябва да намерим хубави тапети. — Извади от чантата една рокля и я окачи в гардероба. — Тази не иска гладене.
— Домакинът ми каза, че е съвсем неофициална вечеря.
— Да, разбира се — засмя се Долче. — За мъжете може и да е така.
Стоун я прегърна и притисна към себе си.
— Божичко — примигна тя, — та ти си готов.
— И още как.
— Е, засега ще потърпиш, първо имам куп въпроси. — Тя се дръпна от него и го поведе за ръка до дивана на долния етаж. — Така. Сега, тъй като момичетата не обичат изненадите, кажи за коя филмова звезда става дума?
— Ванс Колдър.
На това тя кимна така, сякаш е била с него на вечеря поне сто пъти и добави:
— И съпругата му Арингтън.
Стоун примигна от изненада.
— Направо си невероятна.
— Свиквай с това — отвърна тя.
— О, да бе, забравих за Мери Ан.
— Най-добрата приятелка на всяко момиче е сестра и, запомни това завинаги.
— Ще го направя, уверявам те.
— А сега, — кои са другите гости?
— Не са ми казвали за други, но не е изключено да има.
— Момичето държи да знае каква е конкуренцията.
— Конкуренция?
— Другите присъстващи жени. Но след като си невеж в тия работи, разкажи ми как се облича Арингтън.
— Господи, че откъде да зная?
— Ами как се е обличала за неофициално парти с вечеря, когато сте живели заедно?
— За неофициално парти? Ами как, може би семпло и елегантно.
— Ясно, ти ми оказа гигантска помощ. Ще трябва да избера нещо средно, май. Много накити ли си слага?
— Не много, доколкото си спомням.
— Да, но тогава все още не е била омъжена за Ванс Колдър, нали?
— Ами да, не беше.
— Сега вече кутията й за бижута сигурно прелива.
Възвърнала ли си е фигурата след раждането на детето?
— Не зная, не съм я виждал елед раждането.
— Добре, сега вече тя е съпруга от Бевърли Хилс… затова ще предположа най-лошото.
— Тоест, че е дебела?
— Че е стройна и в страхотна форма. Кажи ми нещо за косата и ноктите.
— Има и коса, и нокти.
— Каква коса, глупчо, лакира ли си ноктите? Това питам.
— При последната ни среща косата й беше дълга колкото твоята. Обикновено поддържаше дълги нокти, лакираше ги само при съвсем специални случаи.
— Значи довечера ще бъдат лакирани — допря пръст до устните си Долче. — Би ли ме извинил за минутка? — Отиде до колата и донесе малка пътна чантичка.
Стоун не можеше по никакъв начин да си представи къде ли е била поставена.
— Има и малък багажник — прочете мислите му тя. — В колко трябва да сме там?
— В седем часа.
Тя погледна часовника си.
— Най-добре е аз да започвам — и тръгна към стълбите.
— Та сега е едва пет — обади се Стоун. — Не искаш ли да пийнем нещо?
— Нямаме време — каза и изчезна нагоре.
Малко след това дочу шуртенето на водата във ваната.
Тя се показа на стълбите.
— Ще можеш да ползваш банята към шест и половина. Преди това не искам да ми се мяркаш горе.
— Слушам, мадам.
— Какво?!
— Слушам, синьорина.
— Напредваш — кимна одобрително и изчезна нагоре по стълбите.
45
В шест и половина Стоун отиде в банята на етажа. Долче я нямаше и той реши, че е в стаята си. След като взе душ и подсуши косата си, отново не откри Долче в стаята. Облече кремави панталони, риза на кафяви карета, леко сако и светлокафяви мокасини от крокодилска кожа. После слезе долу.
В хола Долче седеше с ръце зад гърба си и гледаше през извитите прозорци. Беше се облякла в семпла черна копринена рокля и обувки със средно високи токчета, на врата си имаше тънка диамантена огърлица. Небрежно наметнатият върху раменете й кашмирен пуловер беше в тон с лака на ноктите й. Черната коса падаше меко върху пуловера.
— Добър вечер.
Стоун замръзна на място при вида й. Каза си, че никога не е виждал такава красавица. Почти незабележимият грим открояваше големите й очи.